Ръководител-полетите продължи:
— Знаеш не по-зле от мен, че когато имаш работа с играеща палуба, трябва да си извънредно внимателен. При първото си кацане леко пикира, престара се, когато мина на втори кръг, а при последния си заход направо се гмурна надолу. Можеше да счупиш колесниците или пък чисто и просто да размажеш самолета върху палубата! Някоя прекрасна нощ ще изкараш стойките през крилата.
Дърфи не смяташе да слуша спокойно това конско:
— Слушай, копеле гадно, много добре ме чу, когато ти казах, че системата за обдухване не работи. Джейк не виждаше нищо!
Ръководител-полетите се обърна към него:
— А да ви е хрумвало, умници такива, че можете да продължите напред и да си проверите бушона, докато летите по дългата? Провери ли го?
Рейзър почервеня и се наведе към другия:
— А ти защо не ни показа червена светлина за минаване на втори, заднико? — Ръководител-кацането не му отговори. Вместо това се концентрира върху пилота. — Още едно такова кацане и лично ще се погрижа да ти е последното поне що се отнася до този кораб! — И като се извърна, той тръгна към вратата. Джейк се чувстваше така, сякаш бе влизал чисто гол в някоя църква. Сви рамене и огледа притеснените физиономии на околните.
— По дяволите, бях на ръба на отчаянието.
Джо Брет отново го сграбчи за ръката. В този момент прогърмя гласът на шкипера: — Джейк, върви да спиш! След 4 часа имаме инструктаж.
Без да каже и дума повече, пилотът се обърна и тръгна към каютата си.
Но капитан Кампарели още не бе свършил. Повика с пръст ръководител-кацането и той послушно се приближи към стола на шкипера. — Чуй ме добре, господинчо — каза Кампарели. — Твоята работа е да командваш кацанията! Ако още веднаж се държиш по този начин с някой от пилотите ми, ще направя всичко, което ми е по силите да ти видя сметката! Разбра ли?
— Тъй вярно, сър, но...
— Аз съм човекът в тази ескадрила, който решава кой ще лети и кой не! От теб искам само мнението ти, нищо друго!
— Да, сър.
— Сега се махай от очите ми! Писна ми да те гледам! — Ръководител-полетите излезе и шкиперът огледа притихналата тълпа край себе си. Накрая спря погледа си върху мустакатия пилот и му се усмихна. — Да имаш сестра? — попита го той.
ГЛАВА 6
Двата Интрудъра бяха сами в кристалночистото утринно небе. Разкъсаната облачна пелена няколко мили под тях откъслечно покриваше северновиетнамския релеф. Отгоре им тропическото слънце печеше с пълна сила, нагряваше вратовете на пилотите и ги караше да се потят силно в зелените им гащеризони.
Джейк Графтън се чувстваше отпуснат и спокоен. Без да прави съзнателни усилия за това, той поддържаше позицията си на 300 фута зад и вдясно от самолета на шкипера. Всеки от тях носеше по 16 петстотинпаундови бомби тип „82“ под крилата си, плюс обичайния резервоар с 2000 паунда гориво на централната подвесна точка под тялото на самолета. На ярката слънчева светлина тъмнозелените бомби изглеждаха почти черни и красиво контрастираха на белите, чисти и лъскави бомбардировачи. И Джейк Графтън, и навигаторът му за този полет — Марти Грийв, прекарваха по-голямата част от времето си зяпайки навън. Обикновено бяха прекалено заети, за да разглеждат местността под тях, а пък когато летяха над океана просто нямаше какво да се види, освен облаци. Радарният контрол, намиращ се в някоя малка колиба близо до Да Нанг, насочи двата самолета на юг. Вляво от тях Южнокитайското море отразяваше проникващите през накъсаната облачна пелена слънчеви лъчи, в дясно се виждаха големи тъмнозелени участъци джунгла. Облаците се разкъсваха все повече и повече. Прехвърлиха ги на диспечера на предната линия, в този случай — малък самолет с позивна Коуви, който се рееше някъде пред тях. Грийв нагласи радиото на определената честота и Графтън прищрака два пъти с микрофона, за да уведоми шкипера, че вече могат да комуникират.
— Коуви 22, тук Дявол 501.
— 501, тук Коуви 22. Кажете колко сте и какво носите!
— Дявол 501 лети с две Алфа-шестици, номера 501 и 505. 501 е начело. Всеки самолет разполага с по 16 бомби тип „82“.
— Разбрано, Дявол! Къде се намирате?
— На около пет минути северно от вас.
— Ясно. Ето плана. Засекли сме две роти виетнамчета, окопани под едни дървета. Искаме да ги разкарате оттам веднъж завинаги! Групата дървета се разпростира от север на юг. На около 300 метра източно от там има наши хора. Ще атакувате от север на юг или обратното, както предпочитате. Най-добре е после да продължите на изток, към морето. Нямаме данни за зенитна артилерия в района. Как разбрахте?