— Захват! — докладва навигаторът развълнувано. Проклетият радар често ги бе заблуждавал. Макфърсън просто се залепи за екрана му — за него в момента не съществуваше нищо друго, освен зелената мигаща светлинка.
— Проклет да съм, ако не ги спипахме!
И той е напрегнат, помисли си Джейк. Сега, когато имаха захват, компютърът получаваше възможно най-точната информация за азимута и ъгъла на отклонение.
През тази октомврийска нощ на 1972 година Дявол 505 се приближаваше към целта — „вероятно струпване на камиони“ — кодова фраза за миниатюрен триъгълник върху картите на незнайни началници, които си мислеха, че виетнамците са успели да скрият там няколко камиона от зоркото око на въздушното разузнаване. Камиони или не, целта си беше само парче от гората.
Сега обаче хвърлянето на бомбите бе единственото, което вълнуваше Джейк Графтън. Животът му се бе концентрирал в този единствен момент — нямаше нито минало, нито бъдеще. Всичко зависеше от това, доколко добре щеше да доведе своя Дявол 505 до онази точка в пространството, в която компютърът щеше да задейства освобождаването на бомбите.
Скоростта им бе 490 възела. Маркерът на пуска неумолимо пълзеше към долния край на дисплея. В момента, когато той изчезна от екрана, бомбите полетяха надолу. Двамата мъже усетиха няколко поредни разтърсвания — физическо напомняне за това, че всъщност току-що бяха натиснали спусъка. Когато и последната бомба замина към целта, лампата „атака“ угасна и едва тогава Графтън сви рязко вляво и погледна навън. Снаряди и проблясъци на автоматични оръжия раздираха нощта.
— Погледни назад! — нареди той на навигатора, докато изпълняваше завоя.
Морган Макфърсън се взря над лявото рамо на командира към скритата в мрака цел, която току-що бяха атакували. Видя как бомбите избухнаха в бели смъртоносни клади — дванадесет за две трети от секундата. В огледалото за задно виждане Джейк също проследи взривяването им, след което изправи в източна посока. Освободени от тежестта на 500-паундовите бомби, двата реактивни двигателя засилиха самолета до 500 възела, или почти 600 мили в час.
— Армирай Рокаите, Морг!
Навигаторът нагласи системата за ръчно пускане на четирите касетъчни бомби тип „Рокаи“, все още висящи под крилата на самолета.
— Системата готова! — каза той на Графтън и отново долепи лице към тубуса на радара, за да огледа терена пред тях.
Графтън продължи да държи двигателите на максимална мощност и започна да търси в тъмнината пред тях противникова зенитна батарея, която да унищожи с чакащите реда си „Рокаи“. Трябваше да е някоя близо до пътната им линия, при това стреляща встрани от тях, за да могат да я приближат незабелязано. Тази част от полета Джейк наричаше „лов на гърмящи змии“.
Някъде долу под тях един северновиетнамски селянин чу бучене на приближаващи реактивни двигатели. Лекият отначало шум ставаше все по-силен и когато достигна до кресчендо, той опря в рамото си стара пушка, насочи дулото ѝ към небето под ъгъл от 45 градуса и натисна спусъка.
Куршумът направи малка дупка в долния преден край на плексигласовия фанар5 от дясната страна на кабината. Премина през кислородната маска на Морган Макфърсън, рикошира от челюстта му и попадна право в гърлото, където продупчи ларинкса, засегна леко сънната артерия и като излезе от другата страна на врата му странично се заби в седалката на пилота. Инстинктивно Морган включи с крак микрофона на СПУ-то, след което изхриптя и се хвана за гърлото.
Джейк Графтън погледна към навигатора. Бликащата между пръстите на Макфърсън кръв изглеждаше черна на светлината на червените лампички в кабината.
— Морг?
Макфърсън започна да се дави. Очите му изскочиха от орбитите си и той се втренчи в пилота. Веждите му се събраха в една линия. Плю кръв и изгърголи:
— Джейк! — Отново се закашля, микрофонът предаваше всеки звук.
Джейк откъсна поглед от Макфърсън и започна да мисли трескаво, вторачен в командното табло пред себе си. Какво се бе случило? Без да забележи, той бе дръпнал лоста назад и сега самолетът се носеше на 700 фута над равната като тепсия делта — ярка точка на екраните на всички противникови радари. Графтън заби лоста напред и каза: