— Успокой се, продължавай така! Как се чувстваш?
— О’кей. — Гласът на пилота звучеше много, много уморено.
— Леко с газта! Докладвай топката! — Последната команда бе от особена важност — пилотът трябваше да докладва, че наблюдава оптическата система за кацане, разположена отляво до полосата. „Топката“ всъщност бяха две зелени светлини, с една жълта между тях, чиято задача беше да ориентират пилота за позицията му спрямо глисадата. Ако държеше жълтата между зелените до приземяването, той щеше да закачи третото от четирите въжета, опънати напречно на палубата.
— Топка за Интрудър, гориво 6.0!
Долу в командната зала матросите зад планшета изтриха последните данни за Дявол 505 и написаха „6.0“ до името на пилота. Оставаха му шест хиляди паунда гориво. Капитан Кампарели и старши ръководител-полетите погледнаха към монитора, който предаваше картина от камерата, разположена под палубата и насочена нагоре, по глисадата, и зачакаха.
От площадката си на палубата РК-то виждаше как светлините на приближаващия бомбардировач стават все по-ярки и по-ярки. В командния център и в залите за предполетна подготовка очите на всички се впиха в мониторите с малкото кръстче, представляващо зададената траектория на полета и едва доловимите светлини на захождащия самолет.
Ландийн чу двигателите. Свистенето постепенно се усили и той започна да различава промяната в шума, когато пилотът преместваше ръчките, за да поддържа глисадата. Бетълс извика:
— Слизаш под глисада! — Двигателите засвистяха по-остро.
— Още малко газ! — Този път вече изреваха. — Много, много! Излизаш отгоре! — Бученето намаля, после звукът пак набра сила, когато Джейк увеличи режима, за да стабилизира снижението.
А-6 приближи кърмата със страхотен тътен. Бетълс се намираше на 6 фута встрани от зоната за кацане и независимо от тридесетте възела вятър, които го биеха в гърба, той се концентрира изцяло върху приближаващия Интрудър. Разбра, че самолетът е с 3 фута отгоре, още преди да чуе намаляването на режима на двигателите и да види носа на А-6 леко да се отпуска надолу. Изкрещя в микрофона: „Тангаж9!“
Интрудърът профуча покрай него — гигантска птица, търсеща палубата с куката и колесника си. От края на крилото до главата на РК-то за момент останаха по-малко от петнадесет фута. Бетълс по-скоро усети, отколкото видя Джейк да потегля назад лоста, в отговор на неговата команда. А-6 се стовари на палубата и закачи с куката си второто въже, което плесна като камшик. Бомбардировачът продължи напред по палубата. Горещината и звуковата вълна на работещите на излетен режим двигатели погълнаха двамата незащитени мъже. Ландийн, който се бе втурнал нагоре по палубата веднага, щом видя, че куката закача въжето, едва не загуби равновесие.
Опитът и рефлексите на Джейк Графтън го накараха в момента, в който колесникът му докосна палубата, да бутне ръчките докрай напред и да прибере въздушните спирачки, за да се подсигури, в случай че не успееше да закачи въже и се наложеше да простартира. Когато усети, че скоростта му намалява, той върна РУД-овете на малък газ, изключи светлините и прибра задкрилките. А-6 спря и леко се върна назад.
Пилотът натисна копчето за вдигане на куката на опашката и задейства спирачките. Интрудърът закова на място, този път окончателно.
Джейк видя, че откъм острова към него се втурнаха няколко души. Изключи десния двигател и вдигна фанара. Санитар в бяла престилка се изкачи по стълбата откъм страната на навигатора и се присегна към Макфърсън. Вдигна главата му, погледна врата и посочи към лампата над рамката на фанара. Пилотът я включи и запримигва на ослепителната бяла светлина, която изведнаж заля кабината.
Гъстата алена кръв беше навсякъде. Макфърсън бе направо залян. Пултовете от неговата страна — също. Дясната ръка на Графтън също бе омацана в червено, както и ръкохватката на лоста и изобщо всичко, което бе пипал. Кабината приличаше на касапница.
Още хора се надвесиха над тях, обезопасиха катапултната седалка и се заеха да разкопчават предпазните колани, придържащи Макфърсън към седалката, за да освободят тялото му от тях. Вдигнаха го от мястото му и го подадоха на очакващите долу санитари.
Опитвайки се да запази самообладание, Джейк сгъна крилете и изключи уредите. Изведнъж си даде сметка, че Сами стои на стълбичката от неговата страна. Ландийн се пресегна вътре, дръпна стоянъчната спирачка и изключи левия двигател. Графтън откачи кислородната си маска и свали шлема си Погледът му беше закован върху носилката с Морган Макфърсън, докато тя не изчезна в острова през голямата метална врата.