Над кабината се възцари тишина. Вятърът изсуши потта по лицето и косата на Джейк. Стана му студено. Отново се взря в кръвта по ръката си, по лоста, кръв навсякъде около него. Часовникът върху командното табло бе едно от малкото неща, останали чисти. Пилотът погледна приятеля си в очите.
— Сами... — Почувства как нещо горещо напира в гърлото му и повърна в шлема си.
ГЛАВА 2
Рано следващият следобед Джейк Графтън се отправи назад към кърмата, проправяйки си път между самолетите в хангара и механиците, които се суетяха около тях. Разузнавателните РА-5 Виджилънт, изтребители Ф-4 Фантом, бомбардировачи А-7 Корсар и А-6 Интрудър, няколко хеликоптера — всичките бяха подредени така, че да се използва максимално всеки фут пространство. Тук, в хангара, се извършваха поправки и рутинни прегледи на самолетите — нещо, което не можеше да се направи горе на палубата сред дъжд и вятър. Тук също така бяха и самолетите, които очакваха да им бъдат донесени със специален кораб или транспортния самолет необходимите части. Хангарът заемаше акър и половина от площта на кораба и обикновено бе привлекателно място за Джейк, но днес това не беше така.
Когато стигна до края, той мина през отворените огнеустойчиви врати на Отделението за поправка на двигатели и влезе вътре. Млади мъже, облечени в обичайните дрехи — избелели дънки и ризи, покрити с петна от масло, грес и хидравлична течност — работеха по реактивни двигатели, поставени върху високи до кръста стойки. От джобовете им се подаваха мръсни парцали и най-различни отвертки и ключове. Преди да дойдат тук те сигурно бяха прекарвали дългите летни вечери в Щатите облечени горе-долу по същия начин, залисани около своите Шевролети и Фордове.
Джейк се приближи към началника на работилницата — слаб мъж на средна възраст.
— Шефе, да ти се намира някой непотребен гаечен ключ или друго желязо, което да ми дадете?
Мъжът огледа застаналия пред него пилот, облечен в униформа цвят каки. Джейк Графтън бе висок около шест фута и тежеше 175 паунда. На гърдите си, отляво, носеше пилотска значка, а от дясно — емблема на ескадрилата А-6. Две умни сиви очи гледаха събеседника си над нос, който бе един размер по-голям за това лице. Кафявата коса показваше първите признаци на оплешивяване. Офицерът носеше под мишница навитата си на руло летателна униформа.
— Разбира се, мистър Графтън. — Началникът порови в метална кутия до едно отрупано с чертежи и бланки бюро. Избра две странни на вид парчета стомана, които общо тежаха около шест паунда, и ги подаде на пилота.
— Благодаря, старши!
Джейк мина през цялата работилница и накрая излезе на откритата палуба в най-задната част на кораба, която представляваше нещо като широка веранда издигаща се на 15 фута над водата. За покрив служеше летателната палуба. Обикновено тук механиците изпитваха ремонтираните двигатели, преди да ги поставят на самолетите или пък морските пехотинци се упражняваха в стрелба по консервени кутии, но днес бе пусто.
Джейк разви горната част на летателния костюм, сложи желязото в един от дълбоките джобове и внимателно затвори ципа. Дрехата бе покрита с петна от засъхнала кръв. Ръждиво-кафява на цвят, тя бе най-много по десния ръкав на ризата. Джейк хвърли униформата си през перилата зад борда в пяната, стремглаво втурнала се към хоризонта. Зелената дреха за момент остана на повърхността, след което бавно започна да потъва надолу, към дъното на океана. Щяха да минат няколко години, преди платът да се разпадне напълно, а за стоманата бе необходимо цяло хилядолетие, за да се предаде накрая на извечното море. Но водата щеше да победи. Това бе сигурно.
Дори и след като дрехата остана на няколкостотин ярда назад, Джейк продължи като омагьосан да съзерцава бушуващата от четирите огромни корабни витла водна стихия. Бялата, с лек нюанс на зелено, пяна се подновяваше отново и отново — неуморим участник във вечния кръговрат. Като се изключат стоманата и кървавата дреха, които бавно потъваха надолу, никаква следа от човешко присъствие нямаше да остане тук, след като корабът отплуваше.
Може би и моят живот ще свърши по тези места, помисли си Графтън, ще пукна привързан в кабината на свален самолет или удавен след катапултиране в нощта. Видя се в мислите си заобиколен от акули. Привлечени от мириса на кръв или отчаяните опити на човека да се задържи върху повърхността на водата, сивите им туловища щяха да изплуват от тъмнината, за да разкъсат на парчета обречения нещастник. Опита се да си представи какво ще е усещането, когато зъбите им се забият в плътта му. Направи гримаса на отвращение и се обърна.