— Мисля, че черпи енергия — каза вторият и гласът му отново прозвуча странно.
— Според Пъг тези разломи са привлечени от талноя. Но той смята, че им трябва енергиен източник, за да ги поддържа отворени. Трябва да го унищожим веднага!
И започна да произнася заклинание срещу разлома и съществото, а вторият магьосник са дръпна назад. Вдигна ръце и от тях излязоха два зеленикави лъча, които изпепелиха първия на място.
Малкото същество се обърна към тях и изсъска предупредително.
— Не бива така, нали? — каза магьосникът.
Приближи се и клекна до нещото, което отново се бе загледало в слънцето.
Вече бе топло, но съществото започна да трепери.
— Аха, още не можеш да се пригодиш, нали? — каза мъжът.
Треперенето стана още по-силно и съществото избухна в пламъци, които за момент заслепиха човека.
— Това беше интересно — вниманието му се насочи към жезъла, който поддържаше разлома. — Някой май иска да дойде на посещение?
Посегна и го измъкна от земята. Притокът на енергия спря и след минута разломът се затвори.
— Трябва да поработя над този език — каза мъжът и прибра жезъла под робата си. — Доста е различен и с моя акцент ще си имам проблеми.
Лесо Варен пристъпи към останките на Великия, тананикаше си без думи.
— Жалко, че трябваше да се жертваш за империята — коленичи и вдигна трупа на рамо. — Поне ще получиш геройско погребение, или каквото правите на този свят. — Извади една сфера изпод робата си, натисна копчето и изчезна.
Само малкото овъглено петно в тревата показваше какво се бе случило току-що в обширните равнини на империята Цурануани.