Уплашеното момче не можеше да намери солидна опора за ръцете си, а краката му се плъзгаха. Усети, че се просълзява от гняв, и погледна през рамо.
Черните фигури се движеха през водната стена. С всяка тяхна стъпка вълната се надигаше още по-високо, затъмняваше и без това сивото небе. Зад огромната водна маса се долавяше някакъв мрачен гняв, без форма или изражение, но все пак с осезаемо присъствие и интелект. И от този интелект се изливаше толкова чисто зло, че момчето се изтърва и падна назад.
Загледа армията на дасатите, която маршируваше напред, тласкана от омразното нещо в небето. Бавно се изправи и стисна юмруци, но знаеше, че е безпомощен. Трябваше да направи нещо, но бе само момче. Още нямаше четиринадесет години, дори не бе избран за чирак. Обикновен слуга, без семейство и име.
Най-близкият воин вдигна меча си и нададе писък, който прозвуча като тръбен зов и накара момчето да падне на колене. Пъг беше готов за удара, но видя, че воинът се колебае. Вълната — вече по-висока от кулите на замъка — за момент спря, след което се спусна надолу, помете дасатите и връхлетя върху него…
— Ааа! — извика Пъг и се надигна в леглото, мокър от пот.
— Какво има? — попита жената до него.
Пъг се обърна към съпругата си — по-скоро долавяше, отколкото виждаше чертите й в мрака на спалнята, — поуспокои се и отвърна:
— Сън. Просто сън.
Миранда се надигна и постави ръка на рамото му. С небрежен жест запали всички свещи в помещението. Отблясъците на пламъчетата искряха по-влажната му кожа.
— Интересен сън ще да е било — каза тя нежно. — Целият си потен.
Пъг я погледна топло. Беше женен за нея през половината си живот и въпреки това тя си оставаше загадка, а понякога и предизвикателство. Но в такива моменти беше щастлив, че е до него.
Връзката им беше странна, защото двамата бяха едни от най-могъщите магьосници на Мидкемия и това ги правеше уникални. Историите им се бяха преплели още преди двамата да се срещнат. Животът на Пъг бе манипулиран от бащата на Миранда, Макрос Черния. Дори сега, когато вече бяха женени, понякога се чудеха дали бракът им не е бил някой от поредните му планове. Но въпреки всичко всеки беше открил другия човек, който разбира грижите и проблемите му по-добре от всеки на света.
Пъг стана и тръгна към умивалника.
— Разкажи ми съня си.
Той започна да се мие.
— Отново бях момче. Разказвал съм ти как насмалко щях да се удавя в деня, в който Мийчъм, помощникът на Кълган, ме спаси от глигана. Този път не се махнах от плажа, а дасатите се появиха насред бурята.
Миранда се надигна и се облегна на резбованата дъска на леглото, което Пъг й бе подарил преди години.
— Този сън е разбираем. Чувстваш се притиснат.
Той кимна и за момент на меката светлина на свещите жена му зърна момчето, което беше някога. Такива моменти бяха рядкост. Миранда беше с повече от петдесет години по-стара от съпруга си, но Пъг беше най-отговорният член на Конклава на сенките. Въпреки че той рядко говореше за това, тя знаеше, че нещо се бе случило с него, преди години, по време на войната с Изумрудената кралица. Когато се бе лутал между живота и смъртта, след като тялото му било пометено от могъщата демонска магия. След това се бе променил и бе станал по-смирен и по-малко самоуверен. Беше нещо, което само най-близките му виждаха, и то в редки случаи, но го имаше.
— Да, чувствам се притиснат. Нещата са толкова грандиозни… че понякога се чувствам незначителен.
Тя се усмихна, стана и се приближи до него. Пъг бе на повече от сто години, но изглеждаше на четиридесет. Тялото му беше жилаво, а в косата му се забелязваха само леки наченки на сиво. Миранда беше по-възрастна, но Пъг бе изстрадал повече по време на дългия си живот. Беше прекарал четири години като роб на цураните, а после се бе превърнал в един от най-могъщите мъже на империята — след като бе облякъл черната роба на Велик магьосник от Конгрегацията.
Първата му жена, Катала, се бе прибрала при своя народ и бе починала от болест, която никой жрец не можеше да излекува. След това Пъг бе загубил децата си, нещо, което не трябва да се случва на никой родител. От най-старите му приятели бе останал жив само Томас, защото другите бяха обикновени смъртни. Някои от тях Миранда бе познавала за малко, за други бе слушала само истории. Принц Арута, който все още будеше възхищение у Пъг. Баща му, лорд Боррик, който му бе дал фамилно име. Принцеса Карлайн, първата му момчешка любов; първият му учител Кълган и помощникът му Мийчъм.
Списъкът продължаваше, но всички бяха мъртви. Лаури, неговият другар по време на робството, скуайър Роланд, много от учениците му, Катала… техните деца, Уилям и Гамина. Замисли се за двамата живи сина и каза: