— Ами Каспар? — попита Тал.
— Паско ще го извести.
Тал излезе, а Калеб се замисли над новата задача: как да изкара Нощните ястреби от леговището им, без да загине.
Каспар откри, че неофициалната вечеря с претендентите включва още десетина благородници, множество слуги, които прислужваха на масата и в кухнята, музиканти, жонгльори, голям брой привлекателни жени, прекрасна храна и сериозни количества хубаво вино.
Бяха го настанили на почетно място, отляво на принц Дангаи, който седеше срещу брат си. Мястото в края на масата бе оставено празно, за да се подчертае, че не присъства никой с по-висок ранг, и да се избегнат евентуални конфликти.
Каспар бе получил „неофициалната“ покана — грижливо написана бележка, донесена на поднос с възглавничка от един слуга — по-рано през деня. Срещата с Калеб и Тал беше отложена, защото не можеше да откаже на принцовете. Предполагаше, че тази покана е в резултат на вечерята с императора предишния ден. Както бе обяснил на Амафи, двамата принцове искаха да се уверят към коя фракция клони.
Ястията бяха страхотни, но Каспар се хранеше умерено. Очакваше, че след петнадесетина часа ще влезе в жестока схватка.
— Нима храната и виното не ви допадат, милорд? — попита принц Дангаи.
— Напротив, ваше височество. Несравними са.
— Просто ми се струва, че не ядете. А и пиете малко.
Каспар огледа по-младия претендент за трона. Беше само с няколко години по-възрастен от него и още ставаше за битка. Ръцете и раменете му бяха с много мускули и почти нямаше тлъстини. Главата му бе гладко избръсната, но носеше мустаци и брада. Кожата на целия им род имаше оттенък на тъмен орех и на тази светлина леко лъщеше. Каспар продължаваше да се чуди кога ще се престраши да облече пригодените за жегата традиционни кешийски дрехи.
— Стомахът ми е малко разстроен, ваше височество. Искам да съм сигурен, че ще се насладя напълно на предстоящите празненства.
— Ще са доста впечатляващи — обади се принц Сезиоти от другата страна на масата. — Церемониалмайсторът всяка година се опитва да организира все по-грандиозни тържества.
— Колко ли слонове и яздещи зебри маймунки ще има? — засмя се Дангаи. — През първия половин час е весело, после… Но пък народът ги обича.
Сезиоти също се засмя.
— И ти ги обичаше, като беше на шест. Непрекъснато ми викаше да те вдигам на високо, докато не ми изтръпнеха ръцете.
Дангаи кимна.
— Помня, братко, помня.
Каспар сравняваше двамата мъже. Приликата им бе очевидна, но Сезиоти не беше толкова мускулест. Беше убил своя лъв, както се полагаше на всички от Истинската кръв, но вероятно това се бе случило преди поне тридесет и пет години и явно бе последният му лов. Изглеждаше като човек, отдаден на науката. Лицето му бе по-фино от това на брат му.
Каспар продължаваше да се чуди. Двамата очевидно се наслаждаваха на компанията си. Между тях имаше лекота, породена от годините, и по всичко личеше, че са много близки.
Не можеше да си представи какво би ги направило врагове. Всички братя се караха, а тези освен това сигурно имаха различни възгледи за начина на управление на Империята. За Каспар беше очевидно: Сезиоти трябваше да наследи трона, а Дангаи да поеме командването на цялата армия, а не само на Вътрешния легион. Тогава щеше да се погрижи нищо да не се случи с брат му.
„Какво ли изпускам? Има нещо, което не виждам.“
— Принц Дангаи, преди да замина от Оласко, имахме някакви дребни търговски пререкания с Кеш. Въпросът уреди ли се вече?
Дангаи счупи един кокал и започна да изсмуква костния мозък.
— Това е в областта на Сези. Аз се занимавам предимно с военни дела.
— Проблемът не беше в Оласко — обясни принц Сезиоти. — Ролдем настояваха всички стоки, отиващи към Източните кралства, да минават през тях. Може да изпращаме стоките през Кралското пристанище в падината Таутон, но тогава ще трябва да плащаме мито. А ролдемските пирати контролират Кралско море.
— И не закачат само кораби от Кралството.
Сезиоти се усмихна тъжно.
— Защото Кралството също има силен флот. За съжаление Кеш е земно животно и флотът ни не е много голям.
— Сега навлизаме в моята тема, братко — включи се Дангаи. — Отдавна караме баща ни да построи ескадра нови кораби в Стрелата. Ако ги разположим там, Ролдем може да намали претенциите си.
Сезиоти се съгласи и разговорът за търговия и военни нужди продължи гладко.
Когато вечерята приключи, Каспар бе убеден, че тези мъже са идеални за съвместно управление, който и от двамата да седне на трона. Въобще не беше видял прословутото съперничество.