— Мисля, че е време да спрем със скромностите. Заслони си очите.
Калеб стисна очи и ги закри с ръце. Въздухът се изпълни с бръмчене, за момент стана много горещо.
— Вече можеш да гледаш.
Вратата се бе превърнала в димящи овъглени останки. Отзад се чу шум и се появиха тридесетина от техните хора, предвождани от Чезарул.
— Както и предполагах — каза Пъг.
— Какво?
Той махна на сина си и двамата влязоха в широкото празно подземие.
— Тук няма никой! — възкликна Калеб.
— И то от доста време.
— Избягали ли са? — попита Чезарул.
Пъг поклати глава.
— Няма ги от много време. Може би от първата ти атака, сине. Подозирам, че са оставили тези заклинания за заблуда и за да ни забавят, и ние се хванахме.
— Но къде са Варен и Нощните ястреби? — попита раздразнено Калеб.
— Заедно са, но кой знае къде? Чезарул, накарай хората си да претърсят тук и склада отгоре. Да отбележат всичко интересно, но да не пипат нищо. Не вярвам Нощните ястреби да са оставили нещо, но пък може да имат някакъв пропуск — обърна се към сина си. — Чудя се какво ли прави брат ти?
Тал се надигна от тинята и изплю някакви гадории, за които дори не искаше да си помисля. Взривът го бе изненадал и ушите му пищяха.
Изправи се и опита да почисти дрехите си, доколкото може. Чу, че по тунела се задават хора, и извади меча си.
Убеди се, че са от неговите, и им махна да го последват към мястото, където се намираше Магнус. Едва го виждаше в далечината, но забърза и започна да го настига.
Тунелът започна да се издига и магьосникът спря.
— Съжалявам за шума. Нямаше друг начин.
— Не можа ли да ме предупредиш?
— Нямаше време. Хората ни идват ли?
— Не ги ли чуваш?
— Трудно ми е да чуя и теб. Едва успях да издигна преграда, преди капанът да се задейства. Въобще не мислех за подробностите.
— Ще ни настигнат след две минути.
— Да ги изчакаме. Стигат ми толкова изненади.
След минута се появи отряд от тридесетина въоръжени мъже.
— Готови ли сте? — попита магьосникът.
И се обърна и тръгна през мрака, без да чака отговор.
Тал ги накара да запалят фенерите, но докато се мъчеха с първия, около Магнус се появи светлина. Хокинс сви рамене и махна на всички да го последват.
Озоваха се в по-широк тунел, преграден с метална решетка. Отсрещният край беше затрупан с боклуци. Над решетката имаше няколко вертикални тръби, от които се изливаше мръсотия.
— Тук никога ли не разчистват? — възкликна Тал.
— Ще трябва да попиташ имперските инженери — отвърна Магнус.
— Изглежда задънено. Ако се съди по боклуците, никой не е минавал от години, дори решетката да може да се отвори.
— Външният вид понякога заблуждава.
Магнус премести жезъла в другата си ръка и протегна длан към решетката. Металът започна да се огъва и въздухът се напълни с прах. Накрая решетката падна и отприщи насъбрания боклук. Хората на Тал застанаха по-близо до стените, за да се предпазят.
— Да видим какво има вътре — каза Магнус, когато водата спадна до нормално ниво.
Тръгнаха към пълната с отвратително миришеща мътилка огромна клоака.
— Какво ли е това? — попита Тал.
— Някаква отходна яма. Като тези във фермите, където изливат нечистотиите за тор — Магнус погледна нагоре. — Какво ли има горе?
— Ако не се лъжа, сме точно под зеленчуковия пазар — каза един от мъжете, дочул разговора. — Там всеки ден пристигат каруци от провинцията.
— Сигурно. Тази гадост обаче мирише по-различно.
— Обикновено хвърлят плодове и зеленчуци. Няколко дъждовни бури отмиват всичко.
— Гнилите плодове не миришат на мърша — изръмжа Тал.
Магнус поклати глава.
— Може и да има нещо отдолу, но се съмнявам. Май сме на погрешен… — нещо привлече погледа му и той млъкна.
— Какво има? — попита Тал.
— Виждаш ли онова там?
Според Калеб Талвин Хокинс имаше най-доброто зрение на света. Можеше да различи летящ ястреб на цяла миля и да забележи скрита в храсталака сърна.
— Сега ще проверя — каза Тал и скочи в ямата. Потъна почти до кръста.
— Храбрец.
— И без това вече не приличам на нищо — отвърна Хокинс, докато си пробиваше път към предмета.
— Какво е?
Тал посегна.
— Мисля, че е някакъв съд, направен е от камък.
— Не го докосвай! — изкрещя Магнус, но беше късно.
Помещението се изпълни с бяла светлина и Тал изпита неописуема болка в дясната ръка. Магнус се обърна към мъжете и им изкрещя да бягат.