Те не се нуждаеха от допълнителна покана и хукнаха веднага. Магнус се извърна към пламъците, които излизаха от съда, и бързо успя да произнесе заклинание, което да защити Тал.
Виждаше изписаната на лицето му болка и колко трудно се задържа прав. Дясната му ръка беше сериозно изгорена. На места плътта бе направо овъглена, а ръкавът му все още гореше.
Магнус знаеше, че не разполага с много време, преди жегата да надмогне заклинанието и да убие Тал, така че се съсредоточи и опита да се свърже с Пъг.
Баща му се появи мигновено и бързо се защити от жегата. Помията в ямата бе започнала да бълбука и щеше да заври — ако преди това не се подпалеше.
Тал се препъваше към двамата магьосници.
— Трябва да го измъкнем!
Пъг затвори очи, изрече някакво заклинание и огънят изгасна. Двамата с Магнус се втурнаха и хванаха Тал точно преди да припадне.
— Пренеси го на острова! — изкрещя Пъг.
Магнус измъкна от джоба си една цуранска сфера и обви ръце около Тал. След секунда и двамата изчезнаха.
Пъг се огледа и отиде до каменния съд. Жегата беше унищожила боклуците и сега нещото се виждаше по-добре. Той посегна и го докосна. Вибриращата магическа енергия му бе позната.
— Пипнах те! — каза той с нотка на триумф в гласа.
20
Варен
Тал стискаше зъби.
Болката беше неописуема, а от миризмата на изгоряла плът му се повдигаше. Накор го налагаше с бинтове, потопени в разтвор на някакъв прах, който бе измъкнал от неизменната си торба. Миранда влезе в стаята с глинена чаша в ръце.
— Изпий това, ще помогне за болката.
Калеб помогна на Тал да се надигне.
— Какво е това? Друга магическа отвара?
— Бренди. Ако искаш, мога да ти дам и нещо, което да те повали в безсъзнание.
Очите на Тал се напълниха със сълзи, докато исаланецът приключваше с превръзката.
— Чакай — каза Накор. — Бренди ли?
— Да.
Накор кимна на Пъг, той сложи ръка на челото на Тал и раненият изпадна в безсъзнание.
— Брендито няма да му помогне — каза исаланецът. — По-добре да поспи. Ще го боли още няколко дни, но сърбежът после е по-нетърпим. Дайте му нещо за това. Да го оставим да спи засега. Имаме друга работа.
— Да се връщаме в Кеш — каза Пъг.
— Вие вървете. Аз ще се появя след малко, с Бек.
Миранда кимна на Пъг и Калеб да се приближат и ги пренесе без усилия в една вила на няколко мили от града.
— Трябва да се върна в града веднага — каза Калеб. — Трите момчета са в една тайна квартира.
— Три ли? — попита майка му. — Колекция ли си правиш?
— Дълга история. Освен това трябва да се свържа с Паско и Амафи.
— Почакай — каза Пъг. — Трябва да обсъдим някои неща.
И ги заведе в една пълна със столове зала.
Вътре седяха Магнус, Чезарул и двама от най-доверените му мъже, които изпълняваха ролята на куриери, ако се наложи. Конете им бяха непрекъснато оседлани. Двама ученици от Острова на чародея и десетина от хората на Чезарул патрулираха отвън и се грижеха да няма изненади.
— Притеснява ме фактът, че първата атака на Калеб е била очаквана и Нощните ястреби сякаш са напуснали града. Или сред нас има шпионин, или сме под много фино наблюдение. Бих изключил втория вариант, защото с Миранда сме приложили цялото си умение, за да не допуснем такова нещо. Това означава, че има шпионин.
— Кой знаеше за тази атака? — каза Калеб. — Чезарул, аз, няколко от най-доверените му хора и тези тук.
— И Каспар — обади се Пъг.
Калеб изненадано си пое дъх.
— Той беше в двореца и не знаеше точното време и място. Те бяха напълно готови и ни очакваха, татко. А освен това Каспар не знаеше и за днешната атака. Не можахме да се свържем с него навреме, защото щяхме да изложим Паско и Амафи на сериозен риск.
— Значи, ако имаме шпионин, той е сред хората в тази стая.
— Тези мъже са ми като синове — каза Чезарул. — Гарантирам лоялността им с живота си.
Пъг кимна.
— Не се съмнявам — погледна високия, опасно изглеждащ Донмати и неговия едър спътник Дахаб. — Никой не би могъл да се издигне толкова високо сред нас, без да премине множество проверки.
— А може нашият шпионин да не знае, че е шпионин — каза Миранда.
— Как така? — Пъг я изгледа с присвити очи.
— Калеб, откъде получихте първата информация за базата на Нощните ястреби?
— От един мъж, когото наричат Магистрата.
— Знаеше ли кои сте вие?
— Само това, че разполагаме с много злато.
— Така че е платил на други хора да събират информация?
— Накъде биеш, любима? — попита Пъг.
— Само казвам, че хората, които са наблюдавали Каспар, Талвин и Калеб, може да не са знаели кой получава информацията им.