— Колко бързо можеш да се свържеш с Магистрата? — обърна се Пъг към Чезарул.
— Ще отнеме няколко часа. До сутринта ще получим отговор.
— Уреди ни среща. Предложи му колкото иска злато. Не приемам отказ.
Чезарул кимна и махна на помощниците си да го последват.
Пъг се обърна към Калеб.
— Тал е ранен, затова отиди при Паско и го накарай да предаде съобщение на Каспар. Да знае, че Нощните ястреби сякаш са напуснали града, но че не може да сме сигурни. Може да се крият в съседната къща, а може и да са на половината път до някоя друга държава. Кажи му и че още не знаем къде е Варен. Щом не е в подземията, сигурно е някъде из коридорите на властта. Нека ни предупреди, ако усети нещо нередно — Пъг извади от робата си малък сребрист амулет. — Нека винаги носи това и ако иска да призове някой от нас, да го счупи — посочи Магнус, Миранда и себе си. — Един от нас ще се появи мигновено. Освен това ще е полезно, ако се наложи с Паско да изчезнат бързо.
— Добре, татко — Калеб ги прегърна поред и забърза към конюшнята, където го очакваше оседлан кон.
— Има нещо, което ме притеснява — каза Магнус.
— Само едно ли? — попита сухо майка му.
— В Кеш има много магьосници и някои от тях поддържат връзка със Звезден пристан. Въпреки това никой не ни предупреди, че Варен може да е тук.
— Единственото доказателство са магическите капани — каза Миранда. — Може би не е правил необичайни неща? Или пък е обсебил тялото на някой влиятелен човек и никой не забелязва. Много магьосници и жреци посещават двореца.
— Да — каза Пъг. — Според слуховете Диигаи използва магия, за да удължи живота си. Вече е на повече от сто години. Може би в слуховете има повече истина, отколкото предполагаме.
— Дали пък Варен не се грижи да удължава живота му? — попита Миранда.
— Не — отвърна Пъг. — Никой не е оставал насаме с Диигаи от години. Не че не могат да го посещават тайно. Говорихме с всичките си контакти в двореца и според тях никой от могъщите жреци не помага на императора. Дори Варен не би могъл да обсеби някой толкова издигнат и да не го открият.
— Тогава чий ли живот е откраднал?
В този момент се появи Накор заедно с Бек, държеше го за рамото.
— Исках да съм сигурен, че няма да направи някоя беля.
Пъг кимна и каза:
— Ралан, иди до кухнята и си намери нещо за ядене.
Младият мъж се намръщи, че го отпращат, но не каза нищо и излезе.
— Тъкмо се чудехме чий живот живее Варен — обясни Миранда.
— Подозирам, че е някой от двореца. Дали не е единият от принцовете? — попита Магнус.
— Възможно, но малко вероятно — отвърна Пъг. — Според Каспар с времето Варен започва да се държи странно. Може да се прикрива за кратко, но принцовете са твърде наблюдавани, за да изкара дълго време, без да привлече внимание. Не, ще е някой високопоставен, но не толкова очевиден. Може да е някоя от наложниците на императора.
— Жена, която има влияние над Диигаи, би могло да е полезно… но не съм сигурна, че би избрал женско тяло — Миранда се усмихна кисело. — Вие мъжете държите на някои неща и не искате да се отказвате от тях. Сигурна съм, че е някой, който би могъл да причини сериозни неприятности, и то внезапно.
— Току-що заподозря половината благородници на Кеш, както и множество генерали от Легиона, Гвардията, Кавалерията и Колесничарите. Една внезапна атака в подходящ момент… — Пъг поклати глава. — Би могъл да се крие на безброй места.
— Всъщност сигурни ли сме, че е тук? — попита Накор.
— Напълно — Пъг отиде до една торба в ъгъла и извади съда, който Тал бе намерил в каналите.
Накор протегна ръка и Пъг му го подаде.
— Какво е това? — попита Миранда.
— А! Това е Варен! Вътре е!
Миранда бързо се приближи и изтръгна съда от ръцете му. Най-обикновен глинен съд с похлупак, запечатан с восък.
— Няма никакви защитни заклинания. Сигурни ли сте?
— Заклинанието е дезактивирано. Ако не го бях направил, Тал щеше да загине.
— Ще го унищожим ли?
— Не и преди да намерим Варен. Ако го унищожим сега, ще разбере. Душата му ще се завърне в тялото, което е обсебил сега, и той ще изчезне. Ще се спотаи някъде и ще разработи нов план, та дори да му трябват години. Не забравяй, той вероятно е живял по-дълго от нас и безпроблемно скача от тяло в тяло, докато това нещо е здраво.
— Къде го намери? — попита Миранда.
Пъг разказа за приключенията на Тал.
— Абсолютно брилянтно — засмя се Накор. — Можеше да преровим града тухла по тухла и пак да не ни хрумне, че ще се намира в клоака в каналите. А Варен е можел да отиде на зеленчуковия пазар когато поиска и да си го вземе с едно махване.
— Затова трябва да го пазим до последния момент. Ако не беше поставил допълнително заклинание, никога нямаше да го намерим — Пъг взе съда от жена си и го прибра. — Можех да стоя до колене в мръсотията, на една крачка от него, и да не го усетя. Чист късмет, че Тал го забеляза. Иначе всичките ни усилия щяха да се съсредоточат върху откриването на Нощните ястреби и можеше да решим, че кризата в Кеш е преодоляна.