Каспар бе разбрал, че денят се празнува и на Новиндус, само че там по това време беше средата на зимата. В Кеш и северните държави беше средата на лятото. Зачуди се дали допълнителният средлетен ден, който бе изкарал на Новиндус, се брои и го прави с една година по-стар.
Паско и Амафи бяха с него. След нараняването на Тал бившият убиец нямаше задачи и Каспар бе решил, че един допълнителен наблюдател ще му е от полза. Знаеше, че Магнус се е спотаил наблизо, а Пъг и Миранда са готови да се появят незабавно. Съжаляваше за Хокинс, защото уменията му с меча бяха незаменими. Нямаше представа къде се е дянал Накор.
— Това ли е скромното празненство, ваше великолепие? — попита Амафи.
— Да, ако си император на Кеш — отвърна Паско. — Само най-близките приятели и роднини.
— Всичките десет хиляди — обади се сухо Каспар.
Площадът в най-ниската част на платото беше по-обширен от цитаделата в Опардум — Каспар би могъл да събере тук цялата си армия и пак нямаше да го запълни.
Самият площад беше разделен на три нива. Императорската фамилия стоеше на най-високото, което бе най-малко и до него се стигаше от двореца. Побираше около петстотин души. Ако Каспар пазеше старата си титла, вероятно също щеше да е горе. Новото му положение обаче го бе пратило на второто ниво, заедно с повечето гости.
По целия ръб се спускаха шест каменни стъпала, които отвеждаха на третото ниво. Хората там знаеха положението си дори без да има стражи. Липсата на гвардейци беше местният начин да се покаже, че на празника ранговете нямат значение. В Кралството и Ролдем на този ден благородниците се смесваха с простолюдието, но в Кеш жестът се състоеше в това, че липсваха хилядите облечени в бяло мъже от Гвардията.
Каспар знаеше, че ако някой се качи на второ ниво без позволение, ще бъде върнат от скритите стражи, а един опит към трето вероятно щеше да доведе до сигурна смърт. Само че в някакъв момент на него щеше да му се наложи да стигне до най-високата платформа. Огледа се. Третото ниво си беше почти балкон и стената не можеше да се изкачи. Имаше стъпала в двата края, имаше достъп през двореца, но пък тогава трябваше да се мине през императорските покои и Галерията на лордовете.
Стъпалата се пазеха от десетина гвардейци и трябваше истински въоръжен отряд, за да се премине през тях.
— Струва ми се, че ако искаме да се качим горе, ще трябва да потърсим задния вход — каза той на Паско и Амафи.
Бившият убиец се усмихна.
— Знам пътя, ваше великолепие.
— Нека да позная — обади се сухо Паско. — Случвало ти се е да убиеш кешийски принц и преди?
— Не точно — отвърна Амафи спокойно. — Трябваше да отстраня някакъв млад придворен, който причиняваше проблем на един от дребните чиновници. Благородникът беше от Истинската кръв, чиновникът не, а жена му му изневеряваше. Нещастният младеж се задави с костилка от маслина по време на празненство на същия този площад — той се ухили. — Едно от по-скромните ми изпълнения.
— Слънцето залязва и хаосът наближава, така че по-добре да го изпреварим — каза Каспар. — През годините съм забелязал, че хората не те спират, ако изглежда, че знаеш къде отиваш. Да пробваме — махна на двамата слуги да тръгват пред него и ги последва. Площадът продължаваше да се пълни с хора.
Отне им доста време да стигнат до двореца. Както Каспар предполагаше, пазачите видяха уверените им изражения и не ги спряха.
В имперския комплекс пък никой не им обърна внимание — щом бяха тук, значи имаха право да са тук. Те заобиколиха Голямата зала и Галерията на лордовете, защото по това време щяха да са пълни с благородници, чакащи да заемат мястото си на горното ниво. Различни жонгльори, танцьори и музиканти вече забавляваха тълпата на площада. По големия булевард, отделящ Долния град от двореца, имаше кордон — оттук щеше да мине парад с представителни части на легионите, кавалерията, колесниците и най-различни екзотични животни.
— Ето те — възкликна Турган Бей, щом влязоха в кабинета му. — Почти не повярвах на съобщението, а и се чудех как ще се добереш дотук.
— Знаеш какво да правиш — Каспар махна на Амафи да остане до вратата, прати Паско на балкона и се наведе към ухото на Турган. — Мисля, че знам къде се крие Варен и какво е подготвил. На кого се доверяваш?
— Точно в момента на малцина.
— А сред Вътрешния легион, Колесничарите и Кавалерията?
— Още по-малко. Защо?
— Тогава на кого разчиташ да спаси Империята?
— Каспар, за какво става дума? Императорът ли е в опасност?
— По-лошо. Мисля, че цялата му фамилия е в риск.