И набързо му обясни какво бяха дискутирали с Пъг. Турган Бей пребледня.
— Не мога да повярвам! Но думите ти обясняват много неща, които преди ми изглеждаха безсмислени — той се облегна и млъкна за момент. — Какво ще правим, ако си прав?
— Събери колкото се може повече доверени хора и ги накарай да не вадят оръжие, ако нещата се объркат, освен ако няма директна заплаха. Ако оставим тълпа пияни благородници да извадят оръжие, ще загинат много невинни. Да не забравяме, че ни трябват само шепа мъже, около принцовете. От най-доверените ти. Знаеш какво да им кажеш. Нощните ястреби не са избягали от града. Те са тук, в двореца, и тази нощ планират да повалят Империята на колене.
— Каспар, ако си прав, ще те направят принц на Кеш. А ако грешиш и си полудял, и двамата ще нахраним крокодилите.
— Рисковано е, но нямаме избор.
— Ти къде ще си?
— Трябва да съм на подиума.
Турган Бей отвори едно чекмедже на писалището си и измъкна малък жезъл от слонова кост със златен пръстен.
— Вземи. Ако го носиш, стражите няма да те закачат.
— Благодаря.
— А сега какво?
— Ще чакаме. Не можем да докажем нищо, докато Нощните ястреби не нападнат. А тогава трябва да сме много бързи.
— Дано боговете да пазят Кеш.
— И нас — отвърна Каспар.
Пазителят на цитаделата излезе.
— Какво ще правим сега, ваше великолепие? — попита Амафи.
— Ще чакаме — каза Каспар и седна на стола на Турган Бей.
Накор водеше Бек през множеството.
— Накор! Това е страхотно! Не съм виждал толкова много хора накуп!
— Кеш е най-големият град на света, Ралан.
— Те се забавляват, нали?
— Да, и засега дори не са почнали да се блъскат и да се карат — отвърна дребничкият комарджия.
— И това е добре?
— Да — Накор се опитваше при всеки удобен случай да обясни на младежа концепцията за доброто. Знаеше, че не би могъл да измени природата му, но поне можеше да настрои възприятията му.
Двама навъсени градски стражи се развикаха на пешеходците да направят място. Накор хвана Бек за ръка и го поведе към другия край на булеварда.
— Преди много години дойдох тук с двама мъже: Гуда и Боррик. Невероятни хора. Тогава направихме това, което ще направим и сега.
— И какво е то? — попита Бек.
— Ще развалим празненството — ухили се Накор. — Ела с мен.
Бек сви рамене. Идеята да се появи неканен му допадаше. Тръгнаха към един от многото входове на двореца.
Магнус се беше притаил в сенките на една колонада. Имаше директна видимост към горното ниво на площада и знаеше, че може да се появи за секунди. Огледа се за Каспар и Накор, но не можа да ги види. Изпитваше леко притеснение, защото ако Каспар бе прав, при най-леката грешка четиримата най-могъщи магьосници на Конклава можеха да бъдат унищожени.
Пъг и Миранда чакаха. Бяха направили всичко необходимо и сега само очакваха сигнал. Пъг гледаше през прозореца и си мислеше как вече не възприема понятието дом.
— Какво си се умислил? — попита жена му. Отвън се чуваше приглушената глъчка на тълпите.
— Мисля за детството ми в Крудий. Островът на чародея е мой дом, но…
— Домът е там, където си живял като дете.
Той я погледна. В много отношения се чувстваше празен, когато тя не бе до него. Но и след толкова години съвместен живот още не я разбираше напълно.
— Дали и нашите момчета се чувстват така?
Тя се усмихна.
— Може да ги питаш, когато всичко свърши.
Пъг се замисли, после каза:
— Ще го направя.
След това отново се загледа меланхолично през прозореца.
Каспар си пробиваше път през благородниците и се опитваше да привлече вниманието на двамата принцове. Успя да засече погледа на Дангаи и се приближи да го поздрави. Принцът носеше официалната униформа на Вътрешния легион — черни сандали, черна поличка, куртка, нагръдник и шлем, покриващ цялата му глава. Украсата на шлема също беше боядисана в черно.
— Каспар, не знаех, че ще се присъединиш към нас.
— Боя се, че не съм в списъка на церемониалмайстора.
Принцът го изгледа за момент, после се усмихна.
— Е, не е някакво официално мероприятие и всички са полупияни, така че едва ли ще забележат.
Каспар понижи глас.
— Колко от вашите части се намират наблизо?
— Защо? — Дангаи подозрително присви очи.
— Защото вярвам, че тази вечер ще има опит за покушение срещу вас или брат ви. А може би срещу двамата.
— Как така никой не ме е предупредил? И защо трябва да го научавам от чуждестранен благородник?
— Защото цялото имперско разузнаване е компрометирано — отвърна искрено Каспар. След разговора с Магистрата двамата с Пъг бяха получили относителна представа за нещата. Причината за провала на първата атака и бягството на Нощните ястреби беше, че имаха хора сред кешийските шпиони.