Каспар бе приел твърдението на императора, че всеки има агенти. Магистрата бе признал, че е продавал информация на хора, които сътрудничат на кешийското разузнаване. Това бе единственото възможно обяснение. Хората на Конклава бяха под наблюдение още от пристигането си. Единствената причина да не са мъртви бе фактът, че Варен смяташе, че ще допринесат за забъркването на кашата. Ако успееше да ги изкара агенти на Ролдем или Кралството, можеше да разпали война.
Сблъсъците в подземията бяха отклонили вниманието на Турган Бей и останалите фракции от истината. А действителната борба се водеше в двореца.
— Нещо ще се случи тази вечер. Може да изглежда като обикновено сблъскване между симпатизанти на Сезиоти и ваши, но ще е нещо повече. Има сили, които искат да видят нацията ви в гражданска война. Трябва да ми повярвате, че съм тук, за да я предотвратя — Каспар погледна принца в очите. — Гарантирам с живота си и малкото останала ми чест.
— Какво да направя?
Каспар се огледа.
— Съберете колкото се може повече мъже на подиума. Номерът е да не носят знаците на Вътрешния легион. При последния подобен случай е имало измяна, а сега не бива да изглежда, че се опитвате да вземете властта. Това ще помогне на враговете ни. Разположете хората някъде, откъдето могат да възстановят реда. Не знам какво точно ще се случи, но ще е неочаквано. Пияните може да решат първо да извадят оръжие, а да му мислят после. Гвардията ще се втурне да защитава императора, ако реши, че има риск, и тогава ще стане истинска касапница. Изберете хора, на които вярвате, и ако нещо се обърка, нека се опитат да предотвратят боя. Ще ви трябват стотина, за да спрат евентуалните размирици. Можете ли да го направите?
— Сигурен ли си, че ще има покушение?
— Може би дори нещо повече. Виждам, че жените и децата ви са тук, както и множество братовчеди. Ако враговете победят, тази вечер може да пострада цялата Галерия на лордовете.
— Рисуваш мрачна картина — Дангаи махна на един от адютантите си да се приближи, даде му кратки инструкции и пак се обърна към Каспар. — Вътрешният легион не е стъпвал в двореца от събитията, които са довели до качването на императора на трона. Нали разбираш, че ако не мога да предложа добро обяснение и ти грешиш, и двамата ще станем храна за крокодилите?
— Не бих се тревожил за императора. Той разбира какво е заложено повече от всеки друг.
— Трябва да говоря с брат си.
— Направете го. И гледайте най-доверените ви хора да са наблизо. Трябва да хвърлим пясък в огъня, преди да се превърне в пожар.
Дангаи го остави и към него се приближи Амафи.
— Повярваха ли ви, ваше великолепие?
— Да. Или след малко ще ни арестуват и ще ни хвърлят в тъмницата.
— Моля се да са ни повярвали — каза бившият убиец. — Кокалите ми са твърде стари, за да гният в подземието.
Каспар не отвърна нищо и продължи да се оглежда за първите неприятности.
По залез празненствата бяха в разгара си с парада долу и танците и песните по горните улици.
Хората на площада се наслаждаваха на щедростта на императора. С интерес се очакваха две събития — пристигането на Диигаи и традиционните фойерверки.
Каспар бе накарал Паско и Амафи да обикалят из тълпата и да му докладват често. Принц Дангаи го бе послушал и хората му заемаха позиции, за да предотвратят евентуални неприятности. Всички бяха облечени в цивилни дрехи.
Половин час преди пристигането на императора се появи Турган Бей, сграбчи бившия херцог за лакътя и го замъкна в един по-тих ъгъл.
— Говорих с принц Дангаи и той каза, че ти си виновен за промените в листа за гости.
— Твоите агенти на позиция ли са?
— Да — отвърна Пазителят на цитаделата. — Но нямам представа за какво да внимават.
— Вероятно ще се случи, когато императорът седне. Хората на Дангаи ще се опитат да запазят реда, но се притеснявам от Гвардията. Ако решат, че има заплаха за императора, ще почнат да избиват наред.
— И аз съм притеснен. Този месец имаме много нови лица в Гвардията.
— Нови ли? Мислех, че трябват години, за да те приемат.
— Така е. Но стотина мъже бяха готови за пенсия и им намериха заместници. Преди две вечери, на специална церемония, императорът награди със земя тези, които са му служили, и прие новите телохранители.
— Това необичайно ли е?
— Да. Обикновено ги пенсионират поне месец след Банапис.
Каспар понижи глас.
— Нощните ястреби са търпеливи.