— Нищо не разбирам от щъркели. Какво очаквате от мен?
— Ще стигна и дотам. (Бьом отпи от чая си.) Откакто съм се пенсионирал, тук, в Монтрьо, щъркелите се чувстват чудесно. Всяка пролет двойките се връщат и се настаняват в гнездото си. Точни са като хронометър. Само че тази година източните щъркели не се завърнаха.
— Какво искате да кажете?
— От седемстотинте двойки, преброени в Германия и Полша, само петдесетина са се появили през март и април. Изчаках няколко седмици. Дори отидох на място. Но това е положението. Птиците не са се завърнали.
Орнитологът изведнъж сякаш се състари. Попитах:
— Имате ли някакво обяснение?
— Възможно е да става дума за екологическа катастрофа. Или за нов инсектицид: Но това са само предположения. А на мен ми трябват факти.
— Как мога да ви помогна?
— През август десетки щъркели ще отлетят по пътя си както всяка година. Искам да тръгнете след тях. Да минете точно по техния маршрут. Да видите какви трудности срещат. Да разпитвате местните хора, полицаите, орнитолозите. Искам да откриете защо ги няма щъркелите.
Бях поразен.
— Но вие сте много по-квалифициран от мен…
— Заклел съм се да не стъпвам в Африка. А и съм на петдесет и седем години. Сърцето ми е слабо.
— Нямате ли помощник, някой млад орнитолог?
— Не обичам специалистите. Трябва ми човек без предразсъдъци, без много знания, непредубеден. Приемате ли?
— Приемам — отвърнах, без да се колебая. — Кога тръгвам?
— С щъркелите, в края на август. Пътуването ще трае около два месеца. През октомври птиците ще бъдат в Судан. Ако има да става нещо, то ще стане преди това. В противен случай просто се прибирате и загадката си остава неразрешена. Ще получавате петнайсет хиляди франка месечно, плюс разноските. Ще ви плаща нашата асоциация — Асоциацията за закрила на европейския щъркел. Не сме много богати, но съм предвидил най-добрите условия за пътуване — първа класа в самолетите, коли под наем, удобни хотели. Първата сума ще получите в средата на август заедно със самолетните билети и резервациите. Устройва ли ви?
— Напълно. Но кажете ми, моля ви, как се запознахте със семейство Бреслер?
— Запознахме се през 87-а в Мец, на един колоквиум на орнитолози. Темата беше „Застрашеният щъркел в Западна Европа“. Жорж също направи интересно изказване за сивите жерави.
По-късно Макс Бьом ме разходи из Швейцария и ми показа огражденията, в които отглеждаше щъркели. Бяха питомни птици, чиито малки щях да следвам през август. По пътя орнитологът ми обясни, че маршрутът на птиците е приблизително известен, а и те не прелитат повече от сто километра дневно. Освен това всяка пролет Бьом поставял на краката на щъркелчетата пръстен, върху който били изписани датата на раждането им и идентификационният им номер. Така че вечер, въоръжен с бинокъл, човек можел да види „своите“ птици. Бьом си кореспондирал с орнитолози от всички страни, които щели да ми помогнат и да отговорят на въпросите ми. Нямало съмнение, че при тези условия ще успея да открия какво се е случило през пролетта.
След три месеца, на 17 август, Макс Бьом ми позвъни по телефона. Беше превъзбуден. Връщаше се от Германия, където се очаквало щъркелите всеки момент да отлетят. Каза ми, че е захранил банковата ми сметка с петдесет хиляди франка (две заплати и необходимото за първите разноски) и че ми е изпратил самолетните билети, ваучерите за колите под наем и списъка на хотелските резервации. Имало и билет Париж-Лозана. Орнитологът искаше да се видим за последен път, за да уточним подробностите по проекта.
Така на 19 август в 7 часа сутринта тръгнах на път, натоварен с пътеводители, визи и лекарства. Бях взел само крайно необходимото. Всичките ми вещи, включително лаптопът, се събираха в средно голям куфар и малка раница. Всичко бе в ред. Затова пък в сърцето ми цареше хаос: надежда, възбуда, страх — нямах представа какво ме очаква.
3
Днес всичко свърши, преди да е започнало. Макс Бьом никога няма да узнае защо са изчезнали щъркелите му. Нито пък аз. Защото със смъртта му приключваше и анкетата ми. Щях да върна парите на асоциацията и да се прибера при книгите си.
И все пак седях в болницата и чаках. Чаках пристигането на федералния инспектор и резултата от аутопсията. Защото имаше аутопсия. Дежурният лекар я бе започнал веднага след като получи разрешение от полицията — Макс Бьом явно нямаше семейство. Какво му се бе случило? Сърдечна криза? Или щъркелите го бяха нападнали? Въпросът заслужаваше отговор.