— Смятате ли, че Кифер е продължавал да поддържа връзка с него?
Този въпрос му дойде в повече. Бонафе ме изгледа, опитвайки се да проникне в мислите ми, и не отговори. Усмихнах се извинително и станах. На вратата Бонафе повтори, потупвайки ме по гърба:
— И моля ви, приятелю, нито дума на Кифер.
Реших да се поразходя в сянката на големите дървета. На места калта вече бе засъхнала, дървесните корони леко се полюшваха. Внезапно усетих ръка на рамото си. Обърнах се и видях усмихнатото лице на Габриел.
— Шефе, ти се интересуваш от пигмеите, колкото аз от кактусите. Но познавам един човек, който може да ти разкаже за Макс Бьом и Ото Кифер.
Сърцето ми подскочи.
— Кой?
— Баща ми. Баща ми беше гид на Бьом.
— Кога мога да го видя?
— Ще бъде в Банги утре сутринта.
— Нека веднага дойде в „Новотела“. Ще го чакам.
31
Обядвах на сянка на терасата на хотела, после се прибрах в стаята си и прелистих досиетата за диамантите и сърдечната хирургия, които бях подготвил в Париж. За камъните и техните характеристики вече знаех достатъчно, затова се съсредоточих върху събраната медицинска информация.
… Началото на сърдечната хирургия е поставено във Филаделфия от Чарлс Бейли. Първата операция на митралната клапа е извършена в края на 1947 г. Операцията е неуспешна. Болният умира от кръвоизлив. Но Бейли е убеден, че е на прав път. Колегите му не пестят обвиненията. Наричат го безумец, касапин. Бейли изчаква и размишлява. През март 1948 г. извършва успешно отстраняване на клапата, но пациентът умира на третия ден поради грешка на реанимационния екип.
За да осъществи проектите си, Бейли е принуден да пътува от болница на болница и да оперира там, където е разрешено. На 10 юни 1948 г. оперира две митрални стеснения. Първият пациент умира по време на операцията. Чарлс Бейли бързо отива в другата болница, където още не знаят за неуспеха му. И тук чудото става — втората интервенция има благоприятен изход. Хирургията на митралната клапа е вече факт…
Продължих да чета информацията за първите сърдечни трансплантации.
… Обратно на разпространеното мнение първата сърдечна трансплантация не е извършена от южноафриканския хирург Кристиан Барнард на 3 декември 1967 г. Преди него, през януари 1960 г., френският лекар Пиер Сенисие присажда сърце на шимпанзе на шейсет и осем годишен пациент в последния стадий на необратима сърдечна недостатъчност. Операцията е успешна, но присаденото сърце функционира само няколко часа…
И по-нататък:
… Едно от големите събития в сърдечната хирургия е трансплантацията, осъществена от професор Кристиан Барнард през 1967 г. Техниката на операцията, която скоро след това ще бъде приложена в САЩ, Англия и Франция, е създадена от американския професор Шъмуей и се нарича метода на Шъмуей…
Пациентът Луис Васкански е на 55 години. За седем години е прекарал три инфаркта на миокарда, като след последния е изпаднал в състояние на окончателна сърдечна недостатъчност. През ноември 1967 г. екип от трийсет хирурзи, анестезиолози, лекари и техници се събира в болницата „Гроте Шур“ в Кейптаун в очакване професор Барнард да определи датата и часа на операцията. Решението е взето през нощта на 3 срещу 4 декември, когато една двайсет и пет годишна жена загива при пътна катастрофа. Сърцето й замества болното сърце на Луис Васкански, който живее три седмици и умира от пневмония. Масивните дози лекарства за потискане на имунната система, прилагани с цел да се предотврати отхвърлянето на органа, са отслабили съпротивителните му сили…
Повдигаше ми се от всичко това, но знаех, че Макс Бьом някак се вписваше в него. Швейцарецът бе работил в Южна Африка от 69-а до 72-ра година. Може би в Кейптаун се е запознал с професор Барнард или с някой от екипа му и след кризата от 77-а е отишъл там и се е подложил на операция. Или пък примерно е знаел, че някой от екипа, който би могъл да извърши подобна трансплантация, се намира в Конго. Но тези предположения бяха прекалено невероятни. И не разрешаваха проблема с фантастичната поносимост към чуждия орган, проявена от организма на Бьом.
Открих пасаж, в който се говореше за проблемите, свързани с поносимостта.
… В областта на сърдечната хирургия проблемите на интервенцията са решени, като трудностите са от имунологично естество. Освен ако не става дума за еднояйчни близнаци, организмът на пациента разпознава органа на донора като чужд и се опитва да го отхвърли. Затова се налага да се използват имунодепресанти. Обичайните медикаменти (азатиоприн, кортизон) са неспецифични и съдържат известни рискове, главно от инфекция. През осемдесетте години започва употребата на циклоспорин. Това вещество, създадено на базата на една японска гъба, оказва дълбочинно въздействие върху явленията на отхвърлянето, благодарение на което шансовете за оцеляване на пациента многократно се увеличават.