След тази философска забележка Йезус си тръгна и ме остави сам.
Открих архивите в железен шкаф, в който бяха натъпкани пожълтели, полуизгнили от влагата папки. Прелистих няколко и видях, че са струпани без никакъв ред. На първия лист от всяко досие фигурираха името, възрастта и националността на пациента. Следваха диагнозата и предписаните лекарства. Имаше всякакви имена — френски, немски, испански, чешки, руски, китайски, и всякакви диагнози — малария, колики, алергии, венерически болести… Отне ми часове да разгледам всичко. Никъде не видях името на Бьом, нито на Кифер. Дори тук старият Макс бе заличил всяка следа.
В деветнайсет часа се появи Йезус.
— Е? — попита той.
— Нищо. Няма и следа от човека, когото търся. А съм сигурен, че е идвал в тази клиника редовно.
— Как се казва?
— Бьом. Макс Бьом.
— Никога не съм го чувал.
— Живял е в Банги през седемдесетте години.
— Германец ли е?
— Швейцарец.
— Швейцарец? (Йезус избухна в смях.) Да бяхте казали, че е швейцарец. Няма смисъл да търсите тук, шефе. Картоните на швейцарците са на друго място.
— Къде? — попитах нетърпеливо.
Йезус помълча, после важно подзе:
— Швейцарците са сериозни хора, шефе. Когато през 79-а затвориха клиниката, само те се загрижиха за картоните на болните си. Особено се бояха някой техен съгражданин да не вкара в страната им африкански микроби. Затова искаха да си вземат картоните. Но правителството отказа. Разбираш ли, пациентите може да са били швейцарци, но болестите им бяха африкански. Голяма разправия беше…
— И какво стана накрая? — прекъснах го раздразнено.
— Това, шефе, е медицинска тайна и…
Извадих нова банкнота от десет хиляди франка, той широко се усмихна и каза:
— Картоните са в посолството на Италия.
Имаше едно на сто шанс, че Макс Бьом не е знаел за това.
— Пазачът на посолството ми е приятел. Казва се Хасан. Посолството на Италия се намира на другия край на града и…
Взех такси и след десет минути бях пред посолството. Открих Хасан, бутнах му пет хиляди франка и за нула време се озовах в подземието на сградата, настанен в обширно помещение с подредени по азбучен ред архиви. Тук бяха картоните на швейцарските граждани, лекували се в Централна Африка между 1962 и 1979 г.
На буквата Б открих медицинските досиета на семейство Бьом. Първото бе на Макс. Беше дебело и съдържаше куп рецепти, изследвания, електрокардиограми. Още на 16 септември 1972 г., веднага след пристигането си тук, Макс Бьом посещава френската клиника, където му правят пълен медицински преглед. Главният лекар Ив Карл му предписва лекарства, внесени от Швейцария, и му препоръчва спокойствие и почивка, като вписва в картона: „Сърдечна недостатъчност. Да се наблюдава редовно.“ Макс идва на всеки три месеца и всеки път предписаните дози се увеличават. Когато през август 77-а тръгва към джунглата, сърцето му едва функционира.
Ирен Бьом се преглежда за пръв път през май 1973 г. Откриват й инфекция на маточните тръби. Доктор Карл успява да я излекува, но записва в досието й: „Стерилитет.“ По това време Ирен Бьом е на трийсет и четири години. След две години доктор Карл й открива нова болест. В приложеното писмо до лекаря й в Лозана Карл поставя вероятна диагноза рак на матката и препоръчва пациентката му да се лекува в Швейцария. Това беше последният документ, но аз знаех какво е станало впоследствие. Ирен Бьом е останала да се лекува в Швейцария, без да казва на съпруга си от какво е болна. Умира година по-късно.
Третото досие, на Филип Бьом, ме въведе директно в кошмара. Още с пристигането хи десетгодишното тогава дете се разболява от треска. През следващата година го лекуват от колики. Следват амеби, дизентерия, абсцес на черния дроб. През 1976–1977 състоянието му се подобрява и посещенията в клиниката стават по-редки. Момчето е вече на петнайсет години, когато внезапно се появява смъртен акт, изготвен на 28 август 1977 г. Към него е приложен доклад от извършената аутопсия, подписан от д-р Иполит Мдие, дипломиран във факултета по медицина в Париж. Онова, което прочетох, ме убеди, че досега съм бил само в преддверията на ада.
Доклад за извършена аутопсия в болницата в Мбайки.
28 август 1977 Обект: Бьом, Филип Пол: мъжки Бял, кавказки тип Висок 1,68 м, тегло 78 кг
Роден на 8/9/62 в Монтрьо, Швейцария
Починал около 24/8/77 в джунглата, на петдесет километра от Мбайки, подпрефектура на Лобе, Централноафриканска република
Лицето е непокътнато, като се изключат следите от нокти по бузите и слепоочията. В устната кухина се забелязват счупени зъби, вероятно следствие от силен спазъм на челюстта. Вратът е счупен.
На предната страна на гръдния кош има дълбока отвесна рана, която тръгва от лявата ключица и стига до пъпа. Многобройни следи от нокти. Двата горни крайника са ампутирани. Пръстите на лявата ръка са счупени, показалецът и малкият пръст на дясната ръка са изтръгнати.