— Близо до „Сикамин“?
— Не се преструвай, Кифер. Много добре знаеш, че лекарят се е върнал в Южна Африка. Дори е използвал твоя хеликоптер.
Кифер прошепна:
— Ти наистина знаеш твърде много, момченце. Преди десет дни Бонафе ми каза, че докторът се е завърнал в Банги. Явно търси диамантите.
— Диамантите?
— Тазгодишната реколта. Камъните трябва да отлетят, по един или друг начин. Но докторът не ме откри.
— Не те е открил, защото не те е търсил, Кифер.
— Какви ми ги говориш?
— Не е дошъл за диамантите, Кифер. За него парите са само средство. Второстепенен елемент.
— И защо тогава е идвал?
— За Гомун, за да открадне сърцето на Гомун.
— Бабината ти, не вярвам!
— Видях тялото на момиченцето, Кифер.
Чехът се замисли.
— Не е идвал за мен. По дяволите… Значи мога да умра спокойно.
— Още не си умрял, Кифер. Срещал ли си се с доктора след операцията?
— Никога.
— И не знаеш как се казва?
— Не, нали ти казах.
— Французин ли е?
— Говори френски, само това знам.
— Без акцент?
— Без акцент.
— Как изглежда?
— Висок, слабо лице, оплешивяло чело, сиви коси.
— И само толкова?
— Остави ме намира, малкия.
— Къде се крие този лекар, Кифер?
— Някъде по света.
— Бьом знаеше ли къде?
— Мисля, че да.
— Къде?
— Не знам.
Станах от креслото. Кифер изсъска:
— А сделката ни, мръснико?
Погледнах го право в очите.
— Не бой се, не съм забравил.
Повдигнах ръка и дръпнах предпазителя на глока.
— Стреляй, смотаняко.
Поколебах се. После внезапно видях под чаршафа да се очертава граната. Насочих оръжието и стрелях само веднъж. Кифер сякаш се взриви. По тюлената завеса полепнаха кървави парчета мозък. След няколко секунди отметнах чаршафа. Гранатата се бе оплела в гънките му. До нея се търкаляха малки диаманти и метални пръстени. Взех само един от пръстените и излязох в коридора. Жената мбати се бе събудила и тичаше към мен, като се смееше през сълзи. Чудовището бе унищожено. Отблъснах я и слязох по стълбите, залитайки.
Всичко бе свършило — и всичко едва започваше.
Далеч пред мен сред високата трева Тина тичаше срещу ми.
V. ОТНОВО ЕВРОПА
45
Четири дни по-късно, на 30 септември, бях в Париж. Обширният ми апартамент на булевард Распай ми се стори малък и задушен. Бях отвикнал от затворените пространства. Взех пощата, която се бе събрала през последните две седмици, после отидох в кабинета си да прослушам телефонния секретар. Никакво съобщение от Дюмаз. Мълчанието му ми се видя странно. Затова пък ново обаждане от Нели Бреслер. През двайсет и петте години отглеждане от разстояние никога не ме беше търсила толкова често. Защо бе това внезапно внимание?
Беше шест часът сутринта. Крачех из апартамента си и изпитвах нещо като световъртеж. Изглеждаше ми нереално да съм тук, жив, комфортно настанен след всичко случило се. Все още виждах образите от последните дни: с Бекес погребваме Ото Кифер, увит в мрежата против комари с диамантите вътре; обяснявам на полицаите от Байанга, че Кифер се е самоубил с автоматичния пистолет, който е държал под възглавницата си; за последен път прегръщам Тина на една поляна край реката.
Пътуването ми в Африка хвърли светлина върху някои от загадките, но не върху всички. След свидетелството на Ото Кифер знаех, че с диамантената афера е приключено. Двама от главните действащи лица бяха мъртви. Ван Дьотен вероятно се криеше някъде из Южна Африка. Сара Габор може би бе забогатяла от продажбата на диамантите си, но животът й все още бе в опасност. Дали убийците не бяха вече по следите й?
Оставаше африканският „лекар“, организаторът на цялата история.
Поне от петнайсет години насам този човек извършваше операции на живо и крадеше сърца по целия свят. Търговията с органи бе очевидна, но по някои подробности можеше да се съди, че истината е по-сложна. Защо хирургът действаше с толкова садизъм? Защо търсеше сърца по цялата планета, след като една страна би била достатъчна? Дали не му бе необходима точно определена тъканна група?
В момента разполагах само с две важни следи. Първо: „докторът“ и Макс Бьом се бяха запознали в екваториалната гора между 72-ра и 77-а година по време на експедициите на швейцареца. Но хирургът не винаги е живял в джунглата. Бих могъл да проверя по митниците и болниците в Конго и Централна Африка. Но как да получа необходимата информация без официални пълномощия? Бих могъл също да разпитам специалистите по сърдечна хирургия в Европа. Хирург, способен да извърши трансплантация на сърце в гората, би трябвало да е изключителен професионалист. Вероятно не бе невъзможно да се открият следите на подобен виртуоз, говорещ френски без акцент и практикуващ в Африка. Сетих се за д-р Катрин Варел, аутопсирала Макс Бьом и помогнала на Дюмаз.