Изправих се с пламнало лице.
— Но вие нищо не сте разбрали, Рикиел. С диамантената афера е приключено. Затова пък един откачен хирург продължава да краде органи по света. Този безумец неуморно преследва някаква ужасна цел. И разполага с всички необходими средства. Той трябва да бъде заловен, преди да убие още някого. Това е абсолютен приоритет.
— Нека аз решавам кое е приоритет — сряза ме Рикиел. — Моите хора са ви запазили стая в хотел „Веплер“. Не е луксозно, но е достатъчно комфортно. Ще се видим утре.
Ударих с юмрук по бюрото. Делтер скочи, Рикиел дори не мигна.
— Рикиел, по света ходи чудовище! Убива и измъчва деца! Направете нещо, за Бога!
— Утре, Антиош, утре — прошепна ченгето с потръпващи устни. — Утре. Не настоявайте.
Излязох, като затръшнах вратата.
51
Няколко часа по-късно все още предъвквах яда си в хотелската стая. Бях дал информация на Интерпол, без да получа нещо в замяна. Надявах се поне, че показанията ми ще са от полза за Сара. На всичкото отгоре нямах съобщение на телефонния секретар, а д-р Варел не отговаряше.
В двайсет и трийсет иззвъня телефонът. Гласът, който чух, ме изненада.
— Антиош? Рикиел се обажда. Бих искал да поговорим.
— Кога?
— Сега. Долу съм, в бара.
Барът на хотел „Веплер“ бе покрит с тъмно розов мокет и приличаше по-скоро на будоар. Симон Рикиел седеше в кожено кресло пред чаша уиски и дъвчеше маслини.
— Седнете, Антиош.
Седнах и си поръчах китайски чай.
— Дойдох да ви поздравя още веднъж.
— Да ме поздравите ли?
— Свършили сте добра работа. Не се шегувах, когато ви предложих да ви наема.
— Но не сте тук само за това, нали?
— Не. Днес следобед бяхте разочарован. Решихте, че не вярвам на историята ви с престъпния доктор.
— Точно така.
— Не можех да реагирам другояче. Не и в присъствието на Делтер.
— Каква е връзката?
— Този аспект на нещата не го засяга.
— Значи ми вярвате?
— Да. Но вече ви казах, че по този случай трябва да се проведе сериозно разследване. Освен това добре е да играете с открити карти.
— Тоест?
— Не ми казахте всичко.
— Не ви разбирам, Рикиел.
— Добре. Говорихме за Макс Бьом, Ото Кифер, Нилс ван Дьотен. Престъпници, но по на шейсет години, които са се нуждаели от охрана. Имало е и други освен Дюмаз. Много по-опасни от него. Ще ви съобщя имената им, а вие ще ми кажете говорят ли ви нещо.
Рикиел иронично се усмихна.
— Михаил Сиков.
Право в десятката.
— Не го познавам.
— Милен Калев.
Явно другарчето на Сиков. Попитах:
— Кои са тези хора?
— Пътешественици. Като вас, но без вашия късмет. И двамата са мъртви.
— Къде?
— Тялото на Калев е намерено на 31 август в покрайнините на София. Гърлото му е било прерязано с парче стъкло. Сиков е убит в Израел на 6 септември с шестнайсет куршума в главата. Първото убийство е било извършено, докато сте били в София, Антиош, а второто по време на престоя ви в Израел. Любопитно съвпадение, не намирате ли?
Повторих:
— Не ги познавам.
— Имам и други имена, Антиош. Какво знаете за Марсел Минаус, Йета Якова, Иван Торнов?
Жертвите от престрелката на Софийската гара.
— Тези имена наистина не ми говорят нищо.
— Странно — каза австриецът, отпи от уискито си и продължи: — Знаете ли защо постъпих в Интерпол? Не от любов към риска. Нито към правосъдието. От страст към езиците. А не можете да си представите колко е важно да знаеш езици, ако искаш да работиш в света на престъпниците. В момента агентите на ФБР в Щатите учат като луди китайски диалекти. Това е единственият начин да проникнат в бандите на триадите. Та значи аз говоря свободно български. И прочетох с голям интерес доклада на д-р Милан Джуров. Както и доклада на софийската полиция за инцидента на гарата. Истинско клане. Професионална работа. Загиват трима невинни хора, тези, за които ви споменах — Марсел Минаус, Йета Якова и едно дете, Иван Торнов. Майката на детето е оживяла, Антиош, и е дала показания. Била е категорична: убийците са преследвали четвърти човек, бял мъж, чието описание отговаря на вашия външен вид. Няколко часа по-късно Милен Калев бива заклан като животно в един склад.
— Все още не разбирам — измънках.
— Нашите служби познаваха Калев и Сиков. Калев е бил български наемник с известно медицинско образование. Обичал е да измъчва жертвите си с високочестотен скалпел. Сиков е бил военен инструктор. През седемдесетте години е обучавал частите на Амин Дада в Уганда. Тези две птици са били особено опасни.