Отново чукна клавиатурата; отдолу се появи подзаглавие:
Следващата шифрова комбинация добави трети ред:
Той натисна бутона „старт“; заглавията изчезнаха и на тяхно място се заредиха една подир друга страници с текст, които двамата изчитаха внимателно. Описваха странни и очевидно несвързани събития — необясними пожари и експлозии; безследно изчезнали хора; непонятни самолетни катастрофи. Имаше множество описания на масово появили се мистериозни дископодобни обекти в небето — поединично и на групи. Всяко описание беше номерирано. От време на време Торта Карф или Въркън Вал извикваха съответния номер и преглеждаха на съседния екран допълнителните коментари.
Накрая Торта Карф се отпусна назад и запали нова цигара.
— Да, действително, Вал; определено ще се наложи да предприемем мерки с избягалата нощна хрътка на покойния Гавран Сарн — заключи той. — Бях забравил, че това е времепределът, в който експедицията „Ардрат“ спусна онези антигравдискове. Ако това извънтерестриално чудовище се окаже случайно по петите на историята с „летящите чинии“, всеки малко по-интелигентен от кретен ще заподозре някаква връзка.
— Какво точно се случи с „Ардрат“? — поинтересува се Въркън Вал. — Тогава бях в Трето ниво по повод операция „Лувейрианска империя“.
— Вярно, ти пропусна това. Беше съвместна акция. Паравремевата комисия и Космическият патрул провеждаха опити с нова техника за изпращане на космически кораби в паравремето. Използваха кръстосвача „Ардрат“ под командването на Калзарн Джан. Излязоха в открития космос на половината път до Луната и влязоха в орбита, придържайки се откъм огряната от слънцето страна, за да не бъдат забелязани. До този момент всичко беше наред. Но тогава капитан Калзарн разпореди полет на антигравдискове с пълен екипаж, за да направят снимки, а накрая разреши кацане върху Западната планинска верига, Северен континент, Малка сухоземна маса. От този момент започнаха проблемите.
Той натисна бутона „назад“ и намери нужната му страница. Въркън Вал прочете за някакъв авиатор от Четвърто ниво, който забелязал от самолета си девет летящи на голяма височина подобни на чинии обекта.
— Така се започна — продължи Торта Карф. — Не след дълго, тъй като подобни инциденти зачестиха, нашите хора в този предел започнаха да изпращат съобщения, за да разберат какво става. Естествено от различните описания на тези „чинии“ разпознаха обектите като антигравдискове от космически кораб. Тогава отидох в Комисията и вдигнах страхотен скандал по този повод и на „Ардрат“ бе наредено да ограничи операциите в по-ниските зони на Пето ниво. Тогава хората ни на този времепредел предприеха коригиращи действия. Ето.
Той изчисти екрана и започна да вкарва комбинации. Започнаха да се появяват страница подир страница, пълни с твърденията на хора, че са видели тайнствените дискове, и всяко описание беше по-невероятно от предишните.
— Стандартната тактика на потулване — ухили се Въркън Вал. — Чух единствено някакъв виц за „летящи чинии“. В този културен порядък винаги можеш да дискредитираш една истинска история, като разпространиш успоредно с нея десет фалшиви. Това не беше ли времепределът, за който Тармакс Трейдинг Корпорейшън едва не загубиха лиценза си?
— Точно така! Изкупиха на едро всички цигари, което доведе до подозрителен недостиг, след като цигарите от Четвърто ниво бяха внедрени в нашия времепредел и станаха популярни. Трябваше да разпределят покупките си върху няколко предела и да ги съобразяват с местните условия на търсене и предлагане. Навлякоха си и проблеми с местното правителство заради продажбата на нелицензиран бензин. Наложи се да изпратим група за специални операции и като си помисля, че бяха на косъм да се намесят в тамошната политика, и сега ми настръхва косата. — Торта Карф цитира един стих от популярна напоследък песен за неволите на полицая. — Ние сме направо фокусници, Вал; опитваме се да предпазим търговците и социологическите наблюдатели, и туристите, и пълни идиоти като починалия Гавран Сарн от всички възможни проблеми, да предотвратим паника, бъркотии и разстройства в местната икономика заради нашите операции — и през цялото време, с цената на всякакви опасности и с всички средства да запазим тайната на паравремевото прехвърляне. Понякога ми се ще Галдрон Карф и Хестор Гром да се бяха задушили в детските си креватчета!
Въркън Вал поклати глава и каза: