— Не, Главен. Не можете да искате такова нещо, наистина не можете. Паравремираме от десет хиляди години. Когато било открито транстемпоралното поле „Галдрон-Хестор“, нашите предци почти били изчерпали ресурсите на тази планета. Населението достигнало половин милиард и това е било единственото, което са можели да направят, за да оцелеят. След като сме започнали паравремеви прехвърляния, населението достигнало десет милиарда и останало толкова през последните осем хиляди години. Точно колкото да можем да ползваме благата на нашата и останалите планети в системата изцяло; да има достатъчно от всичко за всеки, без да водим битки за каквото и да било. Източваме ресурси от други светове в други времепредели — малко оттук, малко оттам, без да ощетим никого. Оставили сме следи тук-там — Дакота Бедлендз и Гоби в Четвърто ниво, да речем, — но никъде не сме направили големи поразии.
— Освен взривяването на половината Южен островен континент в Трето ниво преди повече от петстотин парагодини — вметна Торта Карф.
— Абсолютно достоен за съжаление инцидент — съгласи се Въркън Вал. — Но вижте колко много научихме от опита на други парапредели. По време на Кризата след Четвъртата междупланетарна война можехме да приложим Диктатурата на Палнар Сарн по Избраната система, ако не бяхме видели какво бе сторила подобна система с Цивилизацията Джак Хака на Второ ниво. Когато Палнар Сарн научи за това, влезе в паравремето, за да се убеди сам, и се ужаси от предложението си.
Торта Карф кимна. Нямаше да сбърка, ако предадеше поста си в ръцете на Маврада от Нерос, когато се оттегли.
— Да, Вал, знам — отстъпи той. — Но когато човек е прекарал зад този пулт, колкото мен, понякога се вкисва.
Над една от кабинките до отсрещната стена примигна синя светлина. Въркън Вал се изправи, свали палтото си и го закачи на облегалката на стола, след което прекоси стаята, като навиваше левия ръкав на ризата си. В кабинката имаше кресло-релаксатор със син пластмасов шлем. Той погледна индикаторния екран, за да се убеди, че ще получи поръчаната индоктринация, след което седна в креслото, приближи шлема към главата си, пъхна слушалките в ушите си и затегна подбрадника. След това закрепи на лявата си ръка поставения върху ръчката на креслото инжектор и щракна стартера.
В слушалките зазвуча нежна тиха музика. Ловките пръсти на упойката блокираха едно по едно сетивата му. Музиката затихна и думите на хипнотичната формула постепенно го приспаха.
Събуди го енергична танцова мелодия. Известно време той остана легнал в креслото. След малко изключи бутона, извади слушалките, бутна нагоре шлема и се надигна. Дълбоко в подсъзнанието му се бе натрупала цялата информация за венерианската нощна хрътка. Произнесе мислено думата и информацията мигновено започна да прелива в съзнанието му. Вече познаваше еволюционното развитие на животното, неговата анатомия, особени характеристики, хранителните и възпроизводителните му рефлекси, ловните и самозащитни характеристики, как се спасява при преследване и как най-лесно може да бъде открито и ликвидирано. Кимна. В главата му започна да се оформя план за справяне с избягалия любимец на Гавран Сарн.
Взе пластмасова чаша от автомата, напълни я от охладителното кранче с ароматизирано вино с кехлибарен цвят, изпи го и хвърли чашата в кошчето за смет. Постави нов инжектор върху ръчката на креслото за следващия потребител. След което излезе, като погледна ръчния си часовник от Четвърто ниво и пресметна часа по времевата скала в Първо ниво. Бяха изминали три часа; имаше да научи повече неща за издирвания обект, отколкото бе предполагал.
Торта Карф седеше зад пулта и пушеше цигара. Сякаш не бе помръдвал, откакто Въркън Вал го бе оставил, но специалният агент знаеше, че е обядвал, присъствал е на няколко конференции и е свършил куп други неща.
— Проверих за твоя стопаджия, Вал — съобщи Главният. — Няма да се занимаваме с него. Член е на някакви Християнски отмъстители — от онези типични евро-американски расови и религиозни фанатици. Принадлежи към пояс, който е последица от победата на Хитлер през 1940, каквото и да е било това. Нещо неприятно, смея да кажа. Не му дължим нищо; подобни типове трябва да бъдат стъпквани като хлебарки. Няма да създава в предела, където си го оставил, повече проблеми от тези, които вече си имат. Това е пояс на абсолютна социална и политическа анархия; вероятно някой го е застрелял още при появата му, защото не е носел точния тип униформа. Хиляда деветстотин и четирийсет какво, между другото?
— Изминали години от раждането на религиозен водач — обясни Въркън Вал. — А разбрахте ли нещо за пушката?