Придвижваше се бавно, оставяйки зад себе си противната воня. Предишната нощ, докато беше в Първо ниво, беше паднала нова жертва. Местоположението на последното нападение потвърждаваше изчисленията му за придвижването на звяра и подсказваше къде би могло да се случи следващото. Сигурен беше, че хрътката е наблизо — рано или късно щеше да усети миризмата.
Накрая спря и изключи фаровете. Беше избрал мястото внимателно, след като цял следобед бе изучавал картата за геологически проучвания. Намираше се върху стара железопътна линия, служила допреди петдесет години за прекарване на трупи. Релсите отдавна бяха вдигнати. Планината се издигаше стръмно от едната му страна, а от другата се спускаше. Ако нощната хрътка беше в ниското, трябваше да се изкатери по четиридесет и пет градусовия склон и не можеше да не бутне някой камък или да не причини някакъв друг шум. По-добре беше да слезе от тази страна. Ако беше над него, джипът щеше да го предпази при нападението. Излезе от колата, освобождавайки предпазителя на пушката, и в следващия миг разбра, че е направил грешка, която като нищо би могла да му струва живота. Грешка, която нито логиката му, нито придобитата с хипноза информация за навиците на звяра не бяха успели да предотвратят.
Щом стъпи на земята и застана с лице към предницата на джипа, чу зад себе си тихо скимтене и шум от препускащи стъпки. Извърна се, светна лампата с лявата си ръка и рязко насочи пушката с дясната. За част от секундата зърна препускащия към него звяр, озъбената му издължена гущероподобна муцуна и протегнатите му ноктести предни лапи.
Стреля напосоки. В следващия момент пушката излетя от ръката му. Той вдигна инстинктивно лявата си ръка, за да предпази очите си. Ноктите се забиха в нея и рамото му, нещо тежко се метна отгоре му и лампата угасна; той се свлече на земята, за да се изтърколи под джипа, присви крака и затърси револвера.
В същия момент проумя къде е сбъркал. Беше разчитал твърде много на успех. Хрътката го бе надушила, докато се придвижваше по старото железопътно трасе, и бе препускала на стотина крачки зад джипа, а двигателят бе заглушавал шума от стъпките й. Докато спре колата и слезе, хрътката се бе приближила достатъчно, за да се нахвърли отгоре му.
Както биха постъпили всички обитателите на Първо ниво при подобни обстоятелства, Въркън Вал не изгуби нито секунда за самосъжаления или паника. Още докато се изтъркулваше под джипа, съзнанието му бе заето с мисълта как да излезе от ситуацията. Нещо докосна тока на ботуша му и той замря неподвижен, като същевременно се опитваше да освободи огромния „Смит & Уесън“. Установи, че презраменният кобур е съдран, макар да бе от изключително здрава кожа, а пружината, която държеше оръжието, се бе откопчала и изкривила и трябваше да го извади с две ръце. Нощната хрътка го бе раздрала с дългия почти педя нокът на десния си среден крайник; единствено това, че бе вдигнал инстинктивно ръка и че носеше револвера си на презраменен кобур, бе спасило живота му.
Хрътката обикаляше около джипа и виеше като побесняла. Беше абсолютно объркана. Виждаше отлично въпреки плътния мрак на беззвездната нощ; очите й имаха естествена способност да възприемат инфрачервените лъчи като светлина. А източници на такива имаше доста: двигателят на джипа, който допреди малко работеше на четвърта скорост, беше все още горещ. Ако беше сам сред влажната и студена нощ, от плътната си топлина Въркън Вал щеше да свети като ярък фенер. Сега топлият двигател над него прикриваше собственото му излъчване. А и вонята на отровна хлебарка се процеждаше през пода на колата, смесвайки се с тази върху седалката, но въпреки това нощната хрътка не можеше да открие дългото две крачки и половина насекомоподобно, което би трябвало да излъчва миризмата. Въркън Вал лежеше, без да помръдва, и се питаше какво ще предприеме звярът. В този момент чу над себе си някакъв тъп звук, последван от рязко раздиране — хрътката бе разкъсала чула и започваше да дере тапицерията на седалката.
„Дано си заклещи лапата в пружината на седалката“, помисли си Въркън Вал. Междувременно беше напипал два камъка, единия голям колкото двата му юмрука, другия малко по-малък, и беше успял да ги напъха в страничните джобове на палтото си и да свали разкъсания презраменен кобур. Като пълзеше като червей по гръб, той се измъкна между задните колела и седна зад джипа. Завъртя натежалото палто над главата си и го метна напред над хрътката и джипа, като в същия момент измъкна револвера.