Подмамена от рязкото прелитане на основния източник на миризмата, хрътката моментално изскочи от джипа, хвърли се към палтото и в храстите под трасето се разнесе гръмотевична тупурдия. Въркън Вал се вмъкна светкавично в джипа и запали фаровете.
Замисълът му бе успешен. Вонящото палто се бе закачило на върха на висок храст на десетина стъпки пред джипа. Изправена на задните си крака, хрътката се опитваше да го свали с предните си лапи, като го разкъсваше яростно с едноноктестите си средни крайници. Беше с гръб към Въркън Вал.
Фаровете осветяваха ярко мишената и паравремът насочи мушката към гръбнака й, точно над вторичните й рамене, и внимателно натисна спусъка. Огромният 0.357 Магнум изрита в ръката му, избълва пламък и трясък — само да не бяха така ужасяващо шумни тези оръжия на Четвърто ниво! — и нощната хрътка изскимтя и се свлече. Въркън Вал вдигна дулото на револвера и изчака за момент, след което кимна удовлетворен. Гръбнакът на звяра бе счупен и задните, както и средните му атакуващи крайници бяха парализирани. Прицели се внимателно и стреля в основата на черепа. Създанието се разтресе и издъхна.
Присветвайки с лампата, той намери пушката, забита с дулото в калта малко зад и вдясно от джипа и изруга на местния говор, тъй като Въркън Вал беше мъж, който обича качествените оръжия, били те сигма-лъчеви иглери, неутронни разрушители или масивни газохвъргачи от по-долните нива. Раните, които му бе нанесла хрътката с ноктите си, боляха. Той свали ризата си и я метна върху капака на джипа.
Торта Карф го бе посъветвал да вземе иглер или разрушител, или невропарализираща пушка, но Въркън Вал не искаше да носи със себе си подобни оръжия на Четвърто ниво. В случай на злополука с него оръжието би могло да попадне в ръцете на човек, който лесно би използвал научните принципи на действие на механизма, които далеч бяха изпреварили общото ниво на културата в Четвърто ниво. Все пак имаше един артикул от Първо ниво, който си бе позволил да вземе, най-вече защото поставен в подходяща опаковка можеше и да не бъде разпознат като такъв. Измъкна една доста голяма чанта изпод седалката, отвори я и извади малка бутилка с червен етикет за отрова и хавлиена кърпа. Намокри обилно кърпата с течността в шишето и започна да натрива с нея всеки сантиметър от тялото си, като внимаваше да не пропусне и най-малката драскотина от отровните нокти на нощната хрътка. Всеки път, щом влажната кърпа докоснеше разранена кожа, го пронизваше болка като от нагорещено желязо; мъките бяха направо нетърпими. Накрая, доволен, че е успял да дезинфекцира и най-малката раничка, той пусна кърпата и се облегна изтощен на джипа. Изломоти цяла серия английски проклятия с една скверна испанска ругатня за финал — беше ги научил от обитателите на Четвърто ниво на остров Нерос, където бе домът му, и изтърси на езика на Трето ниво една псувня по адрес на Мога, бога на огъня на Дул. След това загатна за изкилиферчените любовни практики на илиялайците от Трето ниво и се успокои на класическия език Дар-Халма с едно от несвързаните родословни оскърбления, предпочитани в Индо-уралоалтайския сектор на Четвърто ниво.
Междувременно болката започна да затихва и да се превръща в смъдящ сърбеж. Налагаше се да търпи, докато приключи със задълженията си и вземе гореща баня. Извади от комплекта за първа помощ друга бутилка: плоско шише с етикет, на който пишеше „Старо малцово“ — специфично лекарство местно производство за вътрешни и психически рани — и пое солидна глътка, запуши го с тапата и го пъхна в джоба си за други случаи. Вдигна скъсания презраменен кобур и го метна под задната седалка. Облече ризата, след това се приближи до мъртвата хрътка и я задърпа за късата дебела опашка нагоре по насипа.
Отвратителното създание тежеше почти сто килограма и имаше мукулести задни крака, с които се придвижваше изключително бързо, и яки предни с по три нокътя. Вторичните му крайници, разположени малко зад предните, бяха издължени и деликатни; обикновено бяха сгънати плътно до тялото и имаха по един извит нокът. Куршумът бе влязъл през основата на черепа и бе изскочил под долната челюст; главата не изглеждаше особено повредена. Въркън Вал остана доволен от този факт; искаше да я постави в трофейната зала на дома си на Нерос. Като пъшкаше и напрягаше мускули, той вмъкна създанието през задната врата на джипа и метна разкъсаното на парцали палто отгоре.