Половин час по-късно, след като прекоси малкото фермерско селце Ратър Форт, мъжът вкара джипа в двора на една полусрутена ферма и влезе на заден ход през отворената врата на обора. Затвори двете крила на вратата и ги залости отвътре. След това с две-три крачки отиде до задната стена — оборът беше доста по-малък отвътре, отколкото изглеждаше отвън.
Извади от джоба си някакъв черен предмет, който приличаше на автоматичен молив, напипа с ръка в горния край на дървената стена малка дупка, вкара заострения край на молива в нея и натисна. В първия миг не се случи нищо. След това един участък от десет квадратни стъпки от стената се отдръпна две стъпки навътре и безшумно се плъзна встрани. Подвижната врата беше от три пръста дебела стомана, обкована с тънки дъски; маскираната по същия начин стена беше от дебел две стъпки бетон. Мъжът бързо влезе през входа.
Опипа вдясно, намери ключ и го завъртя. Масивната метална плоча моментално се плъзна на мястото си с глухо, мазно изщракване. В същия момент тайната стаичка се обля в светлина и се видя голяма полусфера от фина метална мрежа с диаметър трийсетина стъпки и петнайсетина стъпки висока. От едната й страна имаше плъзгаща се врата; така нареченият Ричард Лий я отвори, мина през нея и я затвори зад гърба си. В центъра на купола имаше кресло зад малък пулт пред голямо контролно табло. Апаратурата по таблото, както и лостовете, ключовете и бутоните не бяха обозначени и номерирани нито с римски букви, нито с арабски цифри, а върху писалището лежеше подобно на пистолет оръжие. То имаше стандартен спусък за показалеца и удобна ръкохватка, но вместо цилиндрична цев стърчаха две десетинасантиметрови тънки метални пръчки, които завършваха с аеродинамичен накрайник от светлосиня керамика или пластмаса.
Мъжът с красивото неподвижно лице постави пушката и чантичката на пода до креслото и седна. Първо взе подобното на пистолет оръжие и го огледа, след което провери множеството прибори на таблото пред себе си. Накрая щракна един от ключовете.
Някъде отгоре се чу приглушено бръмчене. Шумът се поколеба, извисявайки се до писък, след което се превърна в равномерно и монотонно бучене. Целият купол се обля в странна, преливаща във всички цветове на дъгата светлина и бавно изчезна. Тайната стаичка също изчезна и той остана в сумрачната вътрешност на празния обор. Оборът изчезна; отгоре се появиха сини небеса, нашарени от високи перести облаци. Есенният пейзаж потрепна някак призрачно. За миг се появяваха и изчезваха сгради. Полуразличими силуети прелитаха и се стопяваха в далечината.
В един момент във вътрешността на купола изникна фигурата на мъж. Имаше гневно, свирепо изражение и беше облечен в черна туника, обшита със сребърни кантове, черни бричове и лъскави черни ботуши, а на шапката му имаше емблема от кръст и мълния. Държеше автоматичен пистолет.
Мъжът зад бюрото моментално грабна собственото си оръжие и свали предпазителя, но преди да успее да го вдигне и насочи, натрапникът залитна и изскочи извън силовото поле, което обграждаше креслото и контролното табло.
Известно време наоколо бушуваха огньове, след това мъжът се оказа насред огромен хол с висок сводест таван, през който прелитаха и изчезваха силуети. След това се замяркаха изгледи на дълбоки гори на фона на едни и същи планини и под едни и същи нарязани от перести облаци сини небеса. След това запремигва ослепителна синьо-бяла светлина. Миг по-късно мъжът попадна във вътрешността на огромен завод. Прелитащите наоколо силуети забавиха скорост и станаха по-отчетливи. Мъжът в креслото се усмихна, когато за миг попадна насред просторна къпалия, където високо русо момиче вземаше душ, а дребничка червенокоса пъргавелка енергично се подсушаваше с хавлиена кърпа. Куполът отново стана видим, окъпан в множество светлини, бученето постепенно утихна и той се превърна хладна, неподвижна конструкция от бяла метална мрежа. На тавана ритмично премигваше зелена светлина.