— Благодаря, сър. — Въркън Вал щракна шифъра, намери необходимата парола и я набра с клавиатурата. — Въркън Вал, специален помощник на Главния — идентифицира се той. — Говоря от кантората на Торта Карф, Главен на Паравремевата полиция. Искам пълен хипномех на венерианска нощна хрътка с акцент диво състояние, специален акцент домашни нощни хрътки, върнати към диво състояние в терестриална среда, свръхспециален акцент приложими ловни техники. Думата „хрътка“ ще се използва за парола. — Той се обърна към Торта Карф. — Може ли да го получа тук?
Торта Карф кимна и посочи редицата кабинки до отсрещната стена на кантората.
— Направете копие за телеграфна трансмисия; ще го получа тук.
— Разбрано, сър; след петнайсет минути — отвърна глас от комуникатора.
Въркън Вал плъзна комуникатора обратно към Карф.
— Между другото, сър, Имах стопаджия на връщане. Повозих го около стотина парагодини; качи се на около триста парагодини от стартовия терминал. Доста противно приятелче в черна униформа; приличаше на онези кавалеристи-щурмоваци, които са на всяка крачка в онзи сектор. Въоръжен и враждебен. Тъкмо си помислих да го облъча и той излетя почти моментално от полето. Имам запис, ако си дадете труда да го погледнете.
— Да, включи го. — Торта Карф посочи солидографския проектор. — Настроен е за миниатюрни репродукции направо върху бюрото; става ли?
Въркън Вал кимна, извади филма и го постави в проектора. Натисна един бутон и върху пулта се появи лъчист свод две стъпки широк и една висок. В центъра му изникна малко солидографско изображение на вътрешността на конвейера с пулта и контролното табло и седналия пред него Въркън Вал. Появи се и дребната фигура на щурмовака-кавалерист с пистолет в ръка. Миниатюрният Въркън Вал грабна иглера; щурмовакът-кавалерист направи крачка встрани и изчезна.
Въркън Вал чукна едно копче и изключи образа.
— Да. Не знам каква е причината, но понякога се случва — каза Торта Карф. — Обикновено в началото на прехвърлянето. Спомням си, когато бях още момче, преди около сто и петдесет години — сто тридесет и девет, за да бъда точен, — прихванах някакъв тип на Четвърто ниво, където ти действаш в момента, и го мъкнах със себе си двеста-триста парагодини. Върнах се да го намеря и да го върна в собствения му времепредел, но преди да успея да го открия, местните власти го бяха арестували като подозрителен и го бяха застреляли при опит за бягство. Почувствах се зле, но… — Торта Карф повдигна рамене. — Други произшествия по пътя имаше ли?
— Попаднах на пояс с периодични нуклеонни бомбардировки във Второ ниво.
Въркън Вал спомена някакво приблизително паравремево местонахождение.
— Ааа! Цивилизацията Кифтан — наричана така от учтивост! — Торта Карф направи гримаса. — Предполагам, че вътрешните семейни вражди на династията Хвадка отново са стигнали критичната си маса. Ще извършат сума глупости, преди да се върнат в Каменната ера.
— Интелектуално в момента са някъде там. Веднъж трябваше да действам в този сектор… О, да, сър. Тази пушка. — Въркън Вал я вдигна, изпразни патронника и я подаде на Главния. — В „Доставки“ са допуснали грешка; не отговаря на моя предел на действие. Чудесна е, но е около двеста процента по-напред в сравнение със съществуващите там устройства. Събуди любопитство у двама полицаи и един охранител на дивеч, които би трябвало да познават оръжията в своя времепредел. Измъкнах се, твърдейки, че не е моя и че не знам никакви подробности, което, изглежда, ги удовлетвори, но се притесних.
— Да. Произведена е в нашите копирни работилници тук в Дергабар. — Торта Карф я отнесе до фотографския щанд зад пулта. — Ще я проверя, докато вземаш хипномех. Искаш ли да я смениш с нещо автентично?
— О, не, сър. Вече са я виждали и ще събудя по-малко подозрение с нея, отколкото ако изчезне и по неведом начин се снабдя с друга. Исках само проверка и да предупредите „Доставки“ да бъдат по-внимателни в бъдеще.
Торта Карф кимна одобрително. Младият Маврад от Нерос Въркън Вал разсъждаваше като истински параврем.
— Я повтори как беше наименованието на твоя предел?
Въркън Вал му го каза. Представляваше кратък цифров термин от шест знака, но изразяваше номера в редицата от десета до четиридесета степен с точност до последната цифра. Торта Карф го повтори върху своя стено-мемограф с обяснителен коментар.
— Изглежда, доста неща не са както трябва в тази зона — каза той. — Да видим сега.
Той чукна наименованието върху клавиатурата; то моментално се появи върху прозрачен екран пред него. Написа друга комбинация и в горната част на екрана под номера се появи: