Хаген погледна листа на бюрото пред себе си. Върху хартията се мъдреха само два изписани реда. Нищо повече. Оперативка с два реда.
Гюнар Хаген се прокашля.
— Добро утро, колеги. Както повечето от вас вече знаят, след вчерашната пресконференция постъпиха доста сигнали. Общо осемдесет и девет. В момента тече проверка по част от тях.
Беше напълно излишно да напомня известното на всички: близо три месеца след убийството бяха ударили дъното; деветдесет и пет процента от постъпилите сигнали представляваха пълна плява: редовните откачалки, сякаш абонирани за горещата полицейска линия. Пияндета; хора, обзети от желание да отмъстят на негодника, отнел им гаджето, или на съседа, който все си прави оглушки, когато дойде неговият ред да измие стълбището; майтапчии или самотни хора с нужда от внимание и компания. Под „част от тях“ Хаген имаше предвид четири. Четири сигнала. И излъга, казвайки, че проверката още тече. Вече беше приключила. И, разбира се, сигналите водеха до задънена улица.
— Днес имаме височайш гост — обяви Хаген и веднага си даде сметка, че формулировката може да се разтълкува като проява на сарказъм. — Главният секретар изяви желание да каже няколко думи. Микаел…
Хаген затвори папката и я взе, като я потупа в катедрата, все едно вътре има наръч нови документи с интересни сведения, вместо самотен лист А4, и с надеждата, че използвайки малкото име на Белман, е загладил неприятното впечатление от „височайшата“ си недомислица, кимна на мъжа до вратата в дъното на помещението.
Младият главен секретар на полицията стоеше облегнат на стената със скръстени ръце. Изчака всички да се обърнат към него, после с отривисто, гъвкаво движение се откъсна от мястото си и с пъргави, решителни крачки тръгна към подиума. Вървеше с полуусмивка, все едно си мисли за нещо забавно, и с леки стъпки се качи на подиума, застана зад катедрата, наведе се напред и погледна присъстващите право в очите, за да подчертае, че не си е донесъл предварително написан сценарий. Хаген прецени отрицателния ефект, ако Белман не оправдае заявката, направена с внушителната му поява на сцената.
— Вероятно част от вас знаят за моята страст към катеренето. И когато се събудя в дни като днешния, поглеждам през прозореца, видимостта е нулева и синоптиците предупреждават за още снеговалежи и усилващ се вятър, си спомням за планинския връх, който възнамерявах да покоря.
Белман направи пауза и Хаген отчете успеха на неочакваното встъпление — главният секретар бе успял да привлече вниманието на колегите си. На първо време. Хаген обаче знаеше, че поради натрупаната умора в момента прагът им на търпимост към празни приказки е максимално занижен и те няма да скрият, започнат ли да се отегчават. Белман беше прекалено млад, със съвсем скромен опит на отговорния пост и беше стигнал до него твърде бързо, та да му позволят да си играе с търпението им.
— По случайност върхът носи същото име като тази зала. А неколцина от вас нарекоха така и случая „Венешла“ — К2. Много сполучливо хрумване. К2 е подгласник на първенеца Еверест. The Savage Mountain2. Най-непристъпният връх на планетата. На всеки четирима алпинисти, добрали се до К2, един загива. С моята група смятахме да го изкачим откъм южния склон, наричан още The Magic Line, ще рече Магическата линия. Само два пъти в историята на човечеството алпинисти са стигали до върха по този маршрут и мнозина смятат начинанието за ритуално самоубийство. И при най-слабата промяна на климатичните условия се озоваваш в снежна обвивка, и то при температура, непригодна за оцеляване на човешкото тяло — не и при въздух, в който концентрацията на кислород е по-ниска, отколкото под вода. А понеже говорим за Хималаите, всички знаем, че времето се мени с минути.
Кратка пауза.
— Защо тогава исках да изкача точно този връх?
Нова пауза. По-продължителна. Все едно Белман очакваше отговор. Едва загатнатата усмивка не слизаше от лицето му. Затишието се проточи. Според Хаген продължи прекалено дълго. Полицаите не са привърженици на сценичните похвати за въздействие.