— Защото… — Белман потупа с показалец по катедрата — … защото К2 е най-страховитият връх на Земята. И в географско, и в психологическо отношение. Изкачването му не носи нито секунда радост, а само безпокойство, нечовешки усилия, страх, височинна болест, недостиг на кислород, пристъпи на животозастрашаваща паника и на още по-опасна апатия. А добереш ли се до върха, нямаш време да се наслаждаваш на триумфа. Трябва незабавно да си осигуриш доказателство, че си бил там — едва-две снимки — и не бива да се заблуждаваш, че най-лошото е свършило. Пагубно е да се отпуснеш в блажена дрямка. Нужно е да запазиш пълна концентрация и да продължиш да следваш инструкциите с методичността на програмиран робот, като същевременно не спираш да следиш ситуацията. Наложително е непрекъснато да си с изострена бдителност. Какво е времето? Какви сигнали дава организмът ти? Къде се намираш? Колко време си прекарал на това място? Как се чувстват останалите от експедицията?
Белман отстъпи на крачка от катедрата.
— Защото К2 е безкраен низ от насрещни стръмнини и препятствия. Дори докато се спускаш. Стръмнини и препятствия. Точно затова искахме да го покорим.
В залата цареше тишина. Никой не гъкваше. Никакво демонстративно прозяване или суркане на крака под столовете. Божичко, смая се Хаген, той наистина умее да владее аудиторията.
— Две думи — подхвана Белман. — Не три, а само две. Стоицизъм и единност. Мислех да включа и „амбиция“, но тя не ми се струва толкова важна, колкото другите две. Вероятно ще попитате какъв е смисълът да се проявява стоицизъм и единност, ако липсва обща цел, амбиция. Битка заради самата битка? Подвиг без награда? Да, колеги: битка заради самата битка. Подвиг без награда. Ако след няколко години хората продължават да говоря за случая „Венешла“, то ще е заради неуспеха ни. Защото сме позволили мисълта за предстоящите трудности да ни обезсърчи. Защото върхът ни се е сторил недостижим, времето — прекалено лошо, въздухът — твърде разреден. И сме се провалили. Именно разказите за този провал ще обвеят случая с мистична аура, ще го превърнат в една от онези истории, разправяни около лагерния огън, които ще се предават от поколение на поколение. Както повечето алпинисти стигат едва до подножието на К2, така и повечето следователи никога не се сблъскват с подобен случай. Давате ли си сметка, че ако го бяхме разкрили още през първите седмици, след няколко години щеше да бъде забравен. Защото какво общо имат всички легендарни криминални загадки в историята на човечеството?
Белман изчака. Кимна, все едно вече бе получил правилния отговор и само щеше да го повтори:
— Разследването им се е проточило с години, а детективите са се сблъскали с множество неуспехи.
Хаген чу шепот до себе си:
— Пукни се от яд, Чърчил3.
Обърна се и видя Беате Льон да се усмихва.
Хаген кимна и огледа присъстващите. Стари трикове, но ето че все още действаха. Белман успя да разпали жарта в онова, което допреди няколко минути напомняше угаснала черна клада. Хаген обаче знаеше, че въглените няма да горят дълго, ако не се появят резултати.
Три минути по-късно Белман приключи надъхващата си реч и слезе от подиума с широка усмивка под съпровода на бурни ръкопляскания. Хаген послушно се включи в аплодисментите, докато направо изтръпваше при мисълта, че му предстои самият той да застане зад катедрата и да им поднесе поредната обезсърчаваща вест: съставът на екипа ще бъде намален до трийсет и петима души. Заповедта спусна Белман, но двамата решиха Хаген да им съобщи новината. Той се качи на подиума, остави папката, прокашля се, престори се, че я разлиства, вдигна глава, пак се прокашля и се усмихна накриво.
— Ladies and gentlemen, Elvis has left the building.4
Тишина. Никакъв смях.
— Чака ни още малко организационна работа. Част от вас ще бъдат прехвърлени към другия случаи.
Гробовно мълчание. Мъжделивите искри угаснаха.
Излизайки от асансьора във фоайето на Главното управление, Микаел Белман зърна фигура, която хлътна в съседния асансьор. Трюлс? Едва ли, заповедта за отстраняването му след аферата „Асаев“ още беше в сила. Белман излезе от централния вход и тръгна срещу виелицата към очакващия го автомобил. След като официално встъпи в длъжност, му обясниха, че на теория разполага с личен шофьор, но последните му трима предшественици до един са се отказали от това свое право, защото според тях то изпращало негативни послания към широката общественост: щом главният секретар редовно се сблъсква с недостиг на средства по всички пера, някак не върви да троши държавни пари за шофьор. Белман обаче пресече тази практика и заяви недвусмислено, че няма да позволи на подобна социалдемократска еснафщина да намали ефективността на работните му дни и със своето решение ще даде ясен сигнал на по-нискостоящите в йерархията: усиленият труд и служебното повишение носят определени привилегии. Шефът на пресслужбата го дръпна настрана и го посъветва при въпрос от медиите да ограничи отговора си до ефективността на работния ден и да пропусне онова с привилегиите.
3
В по-младите си години британският политик и държавник Уинстън Чърчил (1874-1965) се увличал по алпинизма. — Б.пр.
4
Ladies and gentlemen, Elvis has left the building, (англ.) — Дами и господа, Елвис напусна сградата. — Б.пр.