— Кметството — заръча Белман на шофьора, сядайки на задната седалка.
Автомобилът се отдели плавно от бордюра, заобиколи църквата в квартал „Грьонлан“ и се насочи към „Плаза“ и Централната поща, които, въпреки многото новоизникнали сгради около Операта, продължаваха да държат първенството по височина. Днес обаче небето дори не се виждаше. Валеше сняг и в ума на Белман се стрелнаха три мисли без връзка помежду си: проклет декември. Проклето дело. Проклет Трюлс Бернтсен.
Откакто в началото на октомври под натиска на обстоятелствата отстрани от длъжност Трюлс Бернтсен, Микаел не беше виждал своя приятел от детинство и настоящ подчинен. Миналата седмица му се стори, че мерна Трюлс в някаква кола пред „Гранд Хотел“. До дисциплинарното наказание се стигна заради сума в особено голям размер, прехвърлена по банковата сметка на Трюлс. Понеже той не можеше — или не искаше — да обясни откъде и защо е получил толкова пари, Микаел, в качеството си на началник, нямаше друг избор, освен да го отстрани. Микаел, разбира се, знаеше откъде са дошли парите: от услуги в полза на криминалния контингент — унищожаване на доказателства по поръчка на наркобоса Рудолф Асаев. И Трюлс, с цялата си малоумщина, беше внесъл така заработените хонорари в банковия си влог! Единствената утеха беше, че нямаше начин нито парите, нито Трюлс да бъдат свързани с Микаел. На света само двама души можеха да разобличат престъпните му връзки с Асаев: общинска съветничка, съучастница на Микаел, и мъж в кома, който береше душа във все още неработещо крило на Държавната болница.
Автомобилът пое нагоре през Квадратурата. Белман гледаше в захлас как черната кожа на проститутките изпъква върху белия сняг в косите и по раменете им. По улиците вече се бяха настанили нови пласьори, за да заемат нишата, освободена от бандата на Асаев.
Трюлс Бернтсен. Двамата израснаха заедно в Манглерю. Трюлс не се отделяше от Микаел, както рибите лепки не се отделят от акулата. Микаел — умен, лидер по рождение, оратор, красавец. Трюлс Бернтсен, по прякор Бийвъс — безстрашен, със силни юмруци, по детски лоялен. Микаел завързваше нови приятелства с лекота. Трюлс беше толкова несимпатичен, че всички старателно го избягваха. Точно затова двамата бяха неразделни. И в училище, и по-късно в Полицейската школа по азбучен ред извикваха първо Белман, а веднага след него Бернтсен. Микаел започна да излиза с Ула, а Трюлс продължаваше да се мъкне след тях, макар и на две крачки зад гърба им. С течение на времето Трюлс изостана. Липсваше му вроденият талант да Микаел да се издига в обществото, в личния живот, в кариерата. По принцип Трюлс лесно се подчиняваше и действаше предвидимо. Кажеше ли Микаел „хоп“, Трюлс веднага скачаше. Ала често в погледа му се появяваше нещо мрачно и Трюлс се превръщаше в човек, когото Микаел не познава. Като онзи път, когато се нахвърли с полицейската палка върху арестанта, още момче. Или когато онзи педал от КРИПОС налетя на Микаел. Колегите им забелязаха флирта и Микаел трябваше да предприеме нещо, за да покаже, че подобна гавра не може да се размине никому безнаказано. Двамата с Трюлс примамиха мераклията в гаража му и Трюлс започна да го налага с палката. Първо по-овладяно, ала постепенно озверя, а ирисите му потъмняваха все повече и повече. Накрая заприлича на изпаднал в шок и Микаел се принуди да го спре. Иначе онзи като нищо щеше да даде фира. Да, Трюлс безспорно бе доказал предаността си към Микаел, но бе доказал и друго: че е бомба със закъснител. Точно това притесняваше Белман. Когато Микаел му съобщи за решението на отдел „Кадри“ да го отстрани, докато се изясни произходът на средствата в сметката му, Трюлс само повтори, че това било негова си работа, вдигна равнодушно време и си тръгна. Сякаш Бийвъс имаше живот извън службата. Тогава Микаел отново видя тъмнината в очите му. Все едно палиш фитила на експлозив и виждаш как пламъкът постепенно се изгубва в прохода на мината. Само че не знаеш дали фитилът е прекалено дълъг, или просто е угаснал. Чакаш, целият нащрек, защото нещо ти подсказва, че колкото повече време мине, толкова по-оглушителен ще е гърмежът.