— Исабеле…
— Приемам го за „не“. Ето какво ще направим…
Колкото и да не му се искаше, Белман се възхищаваше на самоконтрола ѝ, на хладния професионален подход, на страстта ѝ към риска, на непредсказуемостта ѝ, която караше колегите ѝ да стоят нащрек. Някои я упрекваха в прекалена непоследователност, но явно не разбираха, че създаването на чувство за несигурност е част от играта на Исабеле Скойен. Жени като нея се издигат по-шеметно и по-успешно от всички други. Ала устремеше ли се надолу, тя щеше да пропадне дълбоко и грозно. Микаел Белман наистина откриваше свои черти у Исабеле Скойен, само че тя представляваше по-екстремен негов аналог. И вместо да се повлича по нейния ум, той ставаше още по-предпазлив.
— Засега пациентът не се е събудил и няма да предприемаме нищо — отсече тя. — Познавам обаче един анестезиолог от Енебак. Яко психо. Зарежда ме с хапчета, които не мога да си купя от улицата, защото съм публична личност. Точно като Бийвъс и той е готов на всичко за пари. А срещу секс ще продаде и родната си майка. Като стана дума за секс…
Беше приседнала на ръба на бюрото. Вдигна крака и ги разтвори. С едно движение свали ципа на Белман. Микаел стисна китките ѝ:
— Исабеле, да го оставим за сряда в „Гранд“.
— Не ми се отлага.
— Настоявам.
— Настояваш, а? — тя отскубна ръцете си, надникна в панталона му и отбеляза с гърлен глас: — Но в случая сме двама на един, скъпи.
Пета глава
Над града падна мрак. Паднаха и температурите. Бледа луна надничаше през прозореца на детската стая на Стиан Барели.
— На телефона, Стиан! — извика майка му от дневната на долния етаж.
Стиан беше чул стационарния да звъни и се надяваше да не търсят него. Остави джойстика на компютърната игра. Беше записал дванайсет удара под пара6 и му оставаха само три дупки. С други думи, имаше огромни шансове да премине успешно квалификациите за турнира „Мастърс“. Беше избрал да играе като Рики Фаулър, защото той беше единственият от класата на Тайгър Удс, който го кефеше и беше почти негов връстник — на двайсет и една. Точно като Стиан и Рики харесваше Еминем и пънк-рок бандата „Райз Ъгейнст“ и се обличаше в оранжево. Е, Рики Фаулър, разбира се, можеше да се шири в собствен апартамент, докато Стиан още гниеше в детската си стая при родителите си. Но скоро и това щеше да се промени — стига университетът в Аляска да му отпусне стипендия. Всички що-годе кадърни норвежки алпинисти влизаха там с резултатите си от Националния шампионат по планинско катерене за младежи. Единственият проблем беше, че досега никой не бе подобрил уменията си от престоя там, но на кого му пука? Мацки, вино и ски. Какво повече? Ако остане време — и някой и друг изпит. А с дипломата ще си намери свястна работа.
Ще си купи и собствено жилище. Ще си осигури живот, по-добър от това, да спи в окъсялото си легло под снимките на Боди Милър7 и Аксел Люн Свиндал8, да яде кюфтетата на майка си и да се съобразява с правилата, налагани от баща му; да води тренировките на арогантни пишлемета, чиито заслепени родителите си въобразяват, че отглеждат бъдещ Омот9 или Шус10. На Стиан му писна да охранява скивлека на пистата „Трювансклайва“ срещу възнаграждение, каквото не биха предложили дори на малолетни работници в Индия. Точно по тази причина не се съмняваше, че го търси именно управителят на алпийския клуб. Не познаваше друг, който да избягва да звъни на хората на мобилните им телефони, защото там тарифите били малко по-високи, и да ги принуждава да тичат по стълби в допотопни жилища, където все още има стационарни телефони.
Стиан пое слушалката от ръката на майка си.
— Да?
— Здравей, Стиан, обажда се Шанцен. — Наистина се казваше така! — Обадиха ми се, че скивлекът работел.
— Сега? — Стиан погледна часовника. Единайсет и четвърт. Влекът спираше в девет.
— Ще отскочиш ли да провериш какво става?
— Сега?
— Освен ако не си страшно зает, разбира се.
Стиан се престори, че не е доловил иронията в гласа на управителя. Изминалите два сезона бяха пълно разочарование и управителят смяташе, че причината не е липсата на таланти, а навикът на Стиан да запълва времето си с мързел, физическо разложение и изобщо пълно бездействие.
9
Шетил Андре Омот (р. 1971) — прочут норвежки състезател по ски алпийски дисциплини, известен с рекорден брой титли. — Б.пр.