— Някакви следи? — попита началникът на отдела, все едно вече знаеше отговора.
— Изобилие от следи — отвърна Беате. — Кървавата диря продължава до горната станция и после слиза до долната.
— Питах за следи, които да ни показват нещо отвъд очевидното.
— Отпечатъци от подметки в снега на паркинга и по прекия път дотук. Рисунъкът на грайферите съвпада с обувките на жертвата.
— Дошъл е дотук с обувки?
— Да. И е дошъл сам, защото не открихме други следи от обувки. На паркинга има червен фолксваген „Голф“. В момента проверяваме кой е собственикът.
— И няма никакви следи от извършителя?
— Нещо интересно, Бьорн? — обърна се Беате към Холм, който в същия миг се зададе срещу тях с ролка полицейска лента.
— Почти нищо — отвърна задъхан той. — Няма други отпечатъци от подметки. Затова пък открихме много следи от ски. На първо четене няма пръстови отпечатъци, косми или влакна, но може да открием нещо по клечката за зъби.
Бьорн Холм кимна към пръта, стърчащ от устата на мъртвия.
— Иначе ще се осланяме на колегите от Съдебна медицина.
Гюнар Хаген потръпна.
— Като ви слушам, ми се струва, че вече сте изгубили надежда да откриете нещо.
— Ами… — подхвана Беате — встъпителна фраза, която Хаген бе чувал десетки пъти от устата на Хари Хуле.
С нея бившият старши инспектор започваше лошите новини.
— И на предишното местопрестъпление не открихме нито ДНК, нито пръстови отпечатъци.
Хаген потрепери зиморничаво — дали заради ниската температура, дали заради факта, че току-що бе станал от топлото легло, или заради току-що чутото от ръководителя на експертно-криминалния екип.
— Какво искаш да кажеш? — попита той и се приготви за още по-лоши новини.
— Познавам го.
— Нали не сте открили у него документи за самоличност?
— Така е. И ми отне време, докато го идентифицирам.
— На теб, пословичната физиономистка?
— Fusiform gyrus се обърква, когато и двете скули са счупени. Но сега се сетих. Това е Бертил Нилсен.
— Не се сещам…
— Повиках те, защото Бертил е… — Беате Льон си пое дъх.
„Не го казвай“ — помоли се наум Хаген.
— Полицай — довърши Бьорн Холм.
— Работеше в ленсманската служба в Долен Айкер. Преди ти да оглавиш Отдела, съвместно разследвахме брутално убийство. Нилсен се свързал с КРИПОС. Беше открил пряка аналогия между един от текущите ни случаи и някакво изнасилване, което самият той разследвал в Крукстаелва, и изяви желание да дойде в Осло и да се включи в разследването.
— И?
— Скок на място. Дойде, но разследването зацикли. Извършителят или извършителите останаха неразкрити.
— Къде…?
— Тук. Изнасилена и разчленена в станцията. Трите части са открити на различни места: в езерото Трюван, на километър на юг и на седем километра в противоположна посока, до Ауршерн. По тази причина водещата версия гласеше, че са били двама.
— Ясно. А датата…
— … съвпада.
— Кога…
— Преди девет години.
Подвижната радиостанция изпука. Хаген видя как Бьорн Холм я долепи до ухото си и размени две-три думи шепнешком.
— Фолксвагенът на паркинга е регистриран на името на някоя си Мира Нилсен. Живее на същия адрес като Бертил Нилсен. Най-вероятно е съпругата му.
Хаген издиша насъбрания въздух със стон. От устата му излезе мразовита пара с формата на развято бяло знаме.
— Ще докладвам на главния секретар. Засега гледайте връзката с убийството на момичето да не се разчува.
— Медиите веднага ще я надушат и без наша помощ.
— Знам, но смятам да посъветвам главния секретар на първо време да не подхранваме с нищо спекулациите в пресата.
— Умно — отбеляза Беате.
Хаген ѝ се усмихна в знак на признателност за окуражителната бележка, от която в момента отчаяно се нуждаеше. Плъзна поглед нагоре по склона към паркинга, давайки си сметка, че го очаква сериозно изкачване. После огледа пак трупа. И отново потръпна.
— Знаеш ли за кого се сещам, като видя такъв висок, слаб мъж?
— Да — отвърна Беате Льон.
— Иска ми се да беше сега при нас.
— Той не е бил висок и слаб — възрази Холм.
— Нима Хари не… — обърнаха се към него другите двама.
— Говоря за този тук — Бьорн посочи трупа, увиснал на теглича. — За Нилсен. Тялото му се е удължило през нощта. Ако го докоснете, ще установите, че е придобило консистенцията на желе. Виждал съм същото явление да настъпва и при хора, които след падане отвисоко са си строшили всички кости по тялото. При масивни фрактури на скелета тялото изгубва фиксиращата го рамка, кожата се отпуска и гравитацията си свършва работата до настъпването на трупното вкочаняване. Какво нещо е човешката физиология, а?