— Нали се обади да ми съобщиш нещо? — подсети я Хаген.
— През последните седмици тук цари спокойствие и хвърлих един поглед на убийствата на полицаите.
— Да не би началникът ти в Берген да е…
— Не, не. Просто предпочетох да свърша нещо полезно, вместо да зяпам порносайтове и да редя пасианси.
— Целият съм слух.
Катрине долови, че Хаген се опитва да звучи оптимистично, но в гласа му прозираше отчаяние. Навярно му бе омръзнало през последните няколко месеца да попарват всичките му надежди.
— Прегледах информацията в базата данни, за да проверя дали в делата за изнасилванията в Маридален и край Трюван няма лица, които да се повтарят.
— Благодаря ти, Катрине, но ние вече проверихме. И то няколко пъти.
— Знам, но аз работя по малко по-различен начин.
— Слушам — въздъхна тежко той.
— Забелязах, че двата случая са разследвани от различни екипи. Само двама криминални експерти и трима полицаи са участвали и в двете следствия. Едва ли някой от петимата има поглед върху всички лица, привикани за разпит. Понеже случаите си останаха неразкрити, са се проточили във времето и материалите по делата са необозрими.
— Много точно казано. Наистина никой не си спомня всички подробности по следствията. Но всички разпитани са вписани в регистъра на наказателните дела.
— Точно там е проблемът.
— В смисъл?
— Когато привикваме външни хора на разпит, ги регистрираме и протоколите от разпитите се прилагат към съответното дело. Но се случва да разпитваме и затворници. Тогава повечето разпити се провеждат в килиите в неформална обстановка и името на разпитвания не се вписва в регистъра.
— Но нали бележките от разпита се прилагат към делото.
— Обикновено — да. Но не и ако разпитът е бил проведен във връзка с друго дело, по което арестуваният е главен заподозрян. Да предположим, че изнасилването и убийството в Маридален е било само част от разпита, един вид опит на разпитващия дали пък няма да открие, че престъпникът е съпричастен към още едно престъпление. В такъв случай протоколът от разпита ще бъде приложен към първото дело и името на разпитвания няма да присъства в материалите по другия случай.
— Интересно. Какво откри?
— Някакъв тип бил разпитван като главен заподозрян за изнасилване в Олесунд, докато лежал за телесна повреда и опит за изнасилване. Гаврил се с малолетно момиче в хотел в Ота. По време на разпита му задали въпроси и за случая „Маридален“, но после приложили протокола към изнасилването в Ота. Интересното е, че същият този човек бил привикан на разпит и във връзка с престъплението край езерото Трюван, но тогава завели протокола по каналния ред.
— И? — За пръв път от началото на разговора Катрине долови нотка на интерес в гласа на Хаген.
— Имал е алиби и за трите случая — Катрине усети как надутият от нея балон изведнъж се сви.
— Аха. Други забавни истории от Берген, които да ми разкажеш?
— Има още.
— Следващата ми среща започва след…
— Проверих алибито му. И за трите случая е едно и също. Свидетелка потвърдила, че той си е бил у дома в апартамента, където живеели като съквартиранти. Свидетелката е млада дама, която навремето сметнали за надеждна. Не била криминално проявена, нямала връзки със заподозрения освен формалното им съжителство. Ако обаче проследим развитието ѝ, се натъкваме на интересни неща.
— Като например?
— Кражби, продажба на наркотици, фалшифициране на документи. Погледнах протоколите от разпитите ѝ в качеството ѝ на заподозряна. Едно нещо се повтаря. Познай какво.
— Лъжесвидетелстване.
— За жалост полицаите рядко се връщат към стари случаи, в които лъжесвидетелят е бил използван като гарант за алиби. Особено пък, ако става въпрос за толкова стари и безнадеждни случаи като „Маридален“ и „Трюван“.
— Но как, по дяволите, се казва тази жена? — Ентусиазмът в гласа на Хаген се завърна.