— Хомункулус13 — Катрине вдиша през носа. Усети единствено миризмата на прясна боя.
— Моля?
— През седемнайсети век се смятало, че спермата съдържа миниатюрни човешки същества.
Надзирателят я изгледа изпод вежди и Катрине си даде сметка, че стъпи накриво. Трябваше да се престори на шокирана.
— Значи Валентин е лежал тук мирно и тихо заедно с други свои събратя?
Надзирателят поклати глава.
— Плъзнаха слухове, че е изнасилил момиченцата в Маридален и край Трюван, а педофилите ги третират по друг начин. Дори закоравели перверзници ненавиждат ебачите на деца.
Катрине потръпна — този път съвсем неподправено — заради непринудения начин, по който се изрази надзирателят.
— И Валентин си намери майстора?
— Точно.
— А имате ли представа кой е пуснал тези слухове?
— Съвсем ясна — кимна надзирателят и отключи следващата врата. — Вие.
— Ние? Полицията?
— Тук дойде някакъв следовател, уж за да разпитва затворниците във връзка с поредния случай. Доколкото разбрах, целта му била не да задава въпроси, а по-скоро да пуска фитили.
Катрине кимна. Беше чувала за тази практика. Когато разследващите са убедени във вината на някой педофил, но не могат да я докажат, те правят всичко възможно перверзникът да си го получи по друг начин. Беше достатъчно да споменат за деянията му пред затворниците с най-голямо влияние. И най-слаб самоконтрол.
— И вие не се намесихте?
Надзирателят вдигна рамене:
— Че какво зависи от нас? — И добави по-тихо: — А в конкретния случай не бяхме против…
Двамата прекосиха някакво помещение — вероятно за свободни занимания.
— Какво имате предвид?
— Валентин Йертсен беше пълен ненормалник. Чиста проба психопат. От онези изроди, дето се чудиш защо изобщо Господ ги е създал. Наша колежка от персонала…
— Ето те и теб! — обади се кротък глас.
Катрине се обърна машинално наляво. До дъска за дартс стояха двама мъже. Тя срещна усмивката на онзи, който я бе заговорил — хилав мъж на около трийсет и девет — четирийсет години. Няколкото останали по главата му руси косъма бяха пригладени назад върху зачервената кожа на черепа му. Дерматологична болест, предположи Катрине. Или пък затворниците разполагаха със солариум — нали попадат в групата на нуждаещите се от специални грижи.
— Мислех, че никога няма да дойдеш — мъжът издърпа бавно стрелите от мишената, като продължаваше да държи погледа ѝ прикован към своя.
После заби едната стрела в розовия център на мишената, така нареченото биволско око. С противна усмивка натисна острието, докато то потъна максимално дълбоко, и го изтръгна, премлясквайки. Другият мъж не се засмя, както бе очаквала Катрине. Наблюдаваше с угрижен вид действията на съиграча си.
Надзирателят хвана Катрине под ръка и я поведе със себе си, но тя се освободи. Умът ѝ работеше трескаво в търсене на подходящ ответен удар. Отхвърли най-близкото до ума: язвителна забележка за размера на стрелата и този на мъжкото му достойнство.
— Защо не престанеш да сипваш каналин в шампоана си? Може да помогне!
Тя продължи напред, но се увери, че дори да не бе улучила в десетката, поне бе отбелязала сносно попадение. По лицето на мъжа плъзна червенина, после той се ухили широко и изкозирува по военному.
— Валентин имаше ли приятели? — попита Катрине, докато надзирателят отключваше вратата на килията.
— Юнас Юхансен.
— Него ли наричате Юда?
— Да. Лежеше за изнасилване на мъже. Такива почти не се срещат.
— Къде е в момента?
— Избяга.
— Как така?
— Не знаем.
— Не знаете?
— Вижте, тук лежат десетки престъпници, а ние, за разлика от „Юлершму“ например, не сме затворническо общежитие със завишена степен на сигурност. В нашето поделение хората излежават сравнително леки присъди. Освен това съдът отчете някои смекчаващи вината обстоятелства, когато постанови присъдата на Юда. А Валентин лежеше за опит за изнасилване. Серийните престъпници изтърпяват наказанията си в други поделения. Понеже персоналът тук е малоброен, не можем да пилеем време и сили в охраняване на затворниците. Всяка сутрин правим преброяване и ако — макар и рядко — се случи някой да липсва, вкарваме питомците по килиите, за да разберем кой отсъства. Ако обаче всички са налице, нещата тръгват по обичайния ред. Когато установихме, че Юда Юхансен го няма, веднага подадохме данни в полицията. Не ни остана обаче време да се занимаваме с неговия случай, защото много скоро след бягството му ни се струпаха други грижи.