— Валентин е жив. Валентин убива. Валентин е жив. Валентин убива.
— Дойде в съзнание сутринта — съобщи Антон Митет, докато двамата с Гюнар Хаген бързаха по коридора.
Силие скочи от стола, когато ги видя.
— Можеш да си вървиш, Силие. Оттук поемам аз.
— Според графика застъпваш след един час.
— Свободна си, нали ти казвам.
Тя го изгледа изпитателно. После отмести поглед към Хаген.
— Гюнар Хаген — представи се той и протегна ръка. — Началник на Отдела за борба с насилието.
— Знам кой сте — тя стисна десницата му. — Силие Гравсенг. Надявам се някой ден да работя за вас.
— Хубаво. Като за начало започни да следваш указанията на Антон.
— Понеже върху инструктажа ми е записано вашето име, аз…
Антон я наблюдаваше, докато тя си събираше нещата.
— Днес е последният ден от стажа ми. Вече почвам да мисля за изпита.
— Силие е курсантка — уточни Антон.
— Вече се нарича „студент в Полицейската академия“. Да ви питам нещо, господин главен полицейски инспектор…
— Да? — Хаген се усмихна накриво, защото Силие употребяваше прекалено сложни и витиевати звания.
— На Хари Хуле, легендарния полицай, работил във вашия отдел, му се носи славата на детектив, който не се е издънил нито веднъж. Нямал неразкрито убийство. Вярно ли е?
Антон се прокашля предупредително и погледна Силие, но тя не му обърна внимание.
Кривата усмивка на Хаген се изправи и разтегли устните му.
— Първо, това, че някой детектив не е успял да разкрие дадено престъпление, не означава, че се е издънил, нали?
Силие Гравсенг не отговори.
— А конкретно за Хари… — Хаген потърка брадичката си, — слуховете са верни. Но донякъде е и въпрос на гледна точка.
— Как така на гледна точка?
— Той се върна от Хонконг, за да разследва убийството, за което бе арестуван доведеният му син. Пуснаха Олег и друг човек направи самопризнания, но убийството на Густо Хансен остана неразкрито. Поне в публичното пространство.
— Благодаря — усмихна се Силие.
— Успех с кариерата — пожела ѝ Гюнар Хаген.
Хаген я проследи с поглед, докато тя се отдалечаваше по коридора. Не толкова защото на повечето мъже им доставя удоволствие да заглеждат хубави млади момичета, а по-скоро за да отложи предстоящото с няколко секунди — отсъди Антон. Беше забелязал колко нервен е началникът. Хаген се обърна към затворената врата. Разкопча якето си. Залюля се на пети като тенисист, който очаква съперникът му да сервира.
— Влизам.
— Добре. Аз ще остана тук на пост.
— Да — кимна Хаген и повтори: — Да.
Докато двете обядваха, Беате попита Катрине дали двамата с Хари са имали сексуална връзка.
В началото Беате обясни как един от информаторите е разпознал снимката на жената с фалшивите показания — Иря Якобсен. Живеела с други съквартиранти до площад „Александър Шилан“ и почти не излизала от къщи. Полицията наблюдавала мястото, защото там продавали амфетамини, но Иря не спадала към интересните субекти, понеже не пласирала, а влизала в групата на клиентите.
От положението в службата, през личния живот — засегнаха и темата за добрите стари времена. Беате припомни на Катрине, че с появата си в отдела карала всички мъже да се обръщат след нея, а Катрине най-чинно се възпротиви. Знаеше как жените често, под маската на привидна добронамереност, всъщност изтъкват качествата на своя дружка, за да ѝ напомнят, че това е било някога. Особено жените, които никога не са били красавици. Ала макар никога да не бе привличала магнетично мъжките очи, Беате не пускаше отровни стрели. Неизменно тиха, стеснителна, трудолюбива, лоялна, винаги си служеше с чисто оръжие. И все пак у нея се забелязваше известна промяна. Дали заради бялото вино, което си позволиха? По една или друга причина Беате стана много по-директна.
Катрине се радваше, че точно в този момент устата ѝ е пълна с арабска питка, и успя само да поклати глава.
— Добре де — подхвана тя, след като преглътна. — Минавало ми е през ума, признавам. Хари споменавал ли е нещо по въпроса?
— Той ми споделяше много неща — Беате вдигна чашата си да изпие последната глътка на дъното. — Само се питам дали е лъгал, когато отрече двамата да сте…