— Стикерът с мечето на сака ти — обясни с усмивка Силие.
Той отпи от чашката. Изкашля се.
— Не бързам. Понеже това е първото ти самостоятелно дежурство, гледай да се възползваш от възможността да питаш, ако нещо не ти е ясно. Не мисли, че всичко е написано в инструкциите. — Прехвърли тежестта на другия си крак, надявайки се тя да е схванала подтекста.
— Както искаш — отвърна обаче Силие с дразнеща самоувереност, каквато си позволяват само младежи под двайсет и пет години. — Знаеш ли кой е пациентът вътре?
— Не. В инструкциите е посочено изрично, че името му се пази в най-строга тайна.
— Но ти знаеш нещо.
— Така ли мислиш?
— Обърна се към сестрата на малко име. Явно сте разговаряли. Каза ли ти нещо по-конкретно?
Антон Митет гледаше курсантката. Симпатична, ала лишена от сексапил и чар. Прекалено кльощава за вкуса му, с неподдържана коса и леко повдигната горна устна, изпод която се подаваха два леко криви зъба. И все пак под черната униформа на Силие се очертаваше млада, стегната и атлетична фигура. И ако Антон решеше да я посвети в онова, което знаеше, дали щеше да е в резултат от подсъзнателното изчисление, че жестът ще увеличи с една стотна шансовете му да му пусне? Или в лицето на Силие виждаше бъдещ старши инспектор или спецразследващ и следователно потенциален негов началник, защото Антон Митет завинаги щеше да си остане редови полицай, нищо и никакво ченге, понеже онзи случай в Драмен лепна върху името му незаличимо клеймо.
— Жертва на опит за убийство. Изгубил е много кръв. Докарали са го с едва доловим пулс. Оттогава е в кома.
— Защо са му назначили денонощна охрана?
— Потенциален свидетел е — сви рамене Антон. — Ако прескочи трапа.
— С какви сведения разполага?
— За големи клечки в наркобизнеса. Събуди ли се, вероятно може да разкаже неща, които да тикнат в кауша знакови фигури от столичния канал за хероин. И, разбира се, да назове кой се е опитал да му види сметката.
— И се опасяват да не би убиецът да се върне да довърши започнатото?
— Ако разбере, че жертвата му лежи тук. Затова дежурим постоянно.
— Ще прескочи ли трапа?
— Лекарите могат да го поддържат жив в продължение на няколко месеца — поне така твърдят — но шансовете му да излезе от комата са минимални. Така или иначе обаче… — Антон отново прехвърли тежестта на другия си крак; изпитателният поглед на курсантката започна да го смущава — в момента сме длъжни да гарантираме сигурността му.
Антон Митет си тръгна с усещане за поражение. Мина покрай регистратурата и излезе в есенната вечер. Качи се в колата си. Телефонът му звънна. Обаждаха се от дежурната част.
— Маридален, убийство — съобщи нула едно. — Знаем, че нарядът ти приключи, но ни е нужно подкрепление при отцепването на местопрестъплението. И понеже си в униформа…
— Колко време?
— Ще изпратим да те сменят до три часа. Максимум.
Антон се смая. В последно време шефовете все гледаха да сведат извънредния труд до минимум. Железният правилник и точните бюджетни разчети не допускаха изключения дори от практически съображения. Щом си позволяваха да го викат след края на дежурството, значи се касаеше за особено тежък случай. „Дано само да не е дете“, помоли се той.
— Тръгвам — отговори той по радиостанцията.
— Ще ти изпратя координатите за джипиеса.
След като в полицейските автомобили монтираха навигационни устройства с вграден активен предавател и подробна карта на Осло и околностите, от дежурната част можеха да локализират всички патрулки. Ето защо се бяха свързали именно с Антон: той се намираше най-близо до местопрестъплението.
— Три часа — напомни той.
Лаура вече си беше легнала, но той знаеше какво удоволствие ѝ доставя, когато се прибира веднага след края на дежурството си. Изпрати ѝ есемес, запали и подкара към езерото в долината Маридален.
На Антон не му се наложи да използва напътствията на джипиеса. На разклона към улица „Юлеволсетер“ стояха паркирани четири полицейски коли, а малко по-напред заградителни ленти в оранжево и бяло указваха местопрестъплението.
Извади джобното си фенерче от жабката и отиде до полицая пред отцепения район. В горичката просветваха фенери и специалните лампи на групата за оглед. Обстановката напомняше снимачен процес. Това всъщност не беше толкова далеч от истината; съвременните криминалисти, освен че запечатват местопрестъплението на снимки, носят и висококачествени видеокамери, които не просто документират вида на жертвите, но и цялата обстановка. Това позволява на разследващите впоследствие да връщат записа назад, да го стопират и да увеличават отделни детайли, чиято значимост са пропуснали при първоначалния оглед.