Има много теории защо институциите се развиват по различен начин в различните части на света. Според някои това се дължи на обективните географски и климатични условия. Според икономистите заради икономии от мащаба екстрактивни индустрии като минната и тропическото земеделие в огромни плантации насърчават експлоатацията на робски труд. Твърди се, че тези икономически начини на производство са причина за възникването на авторитарни политически системи. За разлика от това райони, които са благоприятни за развитието на семейно земеделско стопанство, съдействат за възникването на политическа демокрация благодарение на по – равномерното разпределение на материалните блага. Веднъж изградена, една институция трудно може да бъде променена независимо от настъпилите промени, които намаляват зависимостта от географските и климатичните условия.
Но географията е само един от многото фактори, определящи политическите резултати. Политиките на колониалните сили, продължителността на тяхното управление и видът ресурси, които са инвестирали в колониите, са от съществено значение за изграждането на постколониалните институции. Всяка генерализация на климатичните и географските условия се сблъсква с важни изключения: малката централноамериканска държава Коста Рика би трябвало да се превърне в типична бананова република, но в момента тя е сравнително добре управлявана демокрация с процъфтяващи експортни отрасли и екотуризъм. За разлика от нея облагодетелстваната със своята земя и климат Аржентина, подобни на тези в Северна Америка, е нестабилно развиваща се държава, в която периодично се редуват военни диктатури, нестабилни икономически показатели и слабо популистко управление.
Географският детерминизъм прикрива многото начини, чрез които хората в колонизираните страни участват в обществено – политическия живот, а те играят ключова роля при изграждането на собствените си институции независимо от чуждестранното господство. Най – успешните незападни държави днес са точно тези с най – развитите местни институции преди контакта им със Запада.
Комплексните причини за различните пътища на развитие са най – очевидни при съпоставянето между Субсахарска Африка и Източна Азия, най – зле и най – добре развиващите се региони в света в икономическо отношение през последните петдесет години. Субсахарска Африка никога не изгражда стабилни местни държавни институции до контакта си със Запада. Когато в края на XIX в. европейските колониални държави започват „боричкането за Африка“, скоро откриват, че новите колонии едва успяват да платят цената за собствените си администрации. По тази причина Великобритания възприема политика на непряко управление[7], което оправдава минималното инвестиране от нейна страна при изграждането на държавни институции. Следователно ужасното колониално наследство е по – скоро в резултат на бездействие, отколкото на действия. За разлика от региони като Индия и Сингапур, където се правят по – сериозни политически инвестиции, колониалните държави не изграждат силни институции, способни да контролират населението. Институциите в общества със слаби държавни традиции биват подкопани, без на тяхно място да бъдат изградени съвременните такива. Резултатът е икономическата катастрофа в региона след възстановяването на независимостта.
Което е в рязък контраст с Източна Азия. Както вече видяхме, Китай изобретява модерната държава и има най – старата традиция на централизирана бюрокрация в света. Той завещава тази традиция на съседните Япония, Корея и Виетнам. Именно тази силна държавна традиция позволява на Япония да избегне западната колонизация. В Китай държавността рухва и традициите биват сериозно подкопани по време на революциите, войните и окупациите през XX в., но са възстановени от комунистическата партия в една по – модерна форма след 1978 г. В източноазиатските общества ефективните публични институции са в основата на икономическия успех. Азиатските държави са създадени въз основа на добре обучени технократски бюрокрации, на които е предоставена достатъчна самостоятелност да ръководят икономическото развитие, като се избягват формите на престъпна корупция и хищническо поведение, характерни за управленията в други части на света.