Латинска Америка се намира между тези крайности. Независимо от големите предколумбови империи в региона никога не са изграждани мощни държавни институции от типа на източноазиатските. Съществуващите политически структури са унищожени от завоевания и болести и заместени от заселнически общности, които донасят със себе си авторитарните и меркантилни институции, които преобладават в Испания и Португалия. Климатичните и географските условия допринасят за разпространението на експлоататорско земеделие и екстрактивни индустрии. По това време в по – голямата част от Европа управляват авторитарни режими, но латиноамериканската йерархична система е белязана също така от расова и етническа принадлежност. Тези традиции са изключително устойчиви дори в страна като Аржентина, чиито климатични и географски условия, както и етнически състав би трябвало да благоприятстват социално равноправие от типа на северноамериканското.
Следователно съществените различия в съвременното развитие на държавите от Субсахарска Африка, Латинска Америка и Източна Азия се дължат на характера на местните държавни институции преди контакта със Запада. Държавите със силни институции отпреди това успяват да ги възстановят след период на разруха, докато тези без такива продължават да се борят. Колониалните държави оказват огромно влияние чрез трансплантирането на своите институции, особено там, където успяват да доведат голям брой заселници. Най – слабо развитите части на съвременния свят са тези, в които липсват както силни местни държавни институции, така и внесени от колониалните държави.
В Първа и Втора част проследявам развитието на държавата, а в Трета част се занимавам с контролната институция на демократичната отчетност. Тази част е значително по – кратка, не защото смятам, че демокрацията е по – маловажна от другите аспекти на политическото развитие. Това се дължи на факта, че през последните няколко десетилетия беше обърнато голямо внимание на проблемите на демокрацията, демократичните преходи, демократичните провали, както и на качеството на демокрацията. Третата вълна на демокрацията, започнала в началото на 70 – те години на миналия век, е свидетел на нарастването на броя на изборните демокрации по света от 35 на 120 през 2013 г., поради което е напълно разбираемо огромното научно внимание, посветено на това явление. За читателите, които проявяват интерес към най – новите развития, посочвам много отлични книги по този въпрос.
Вместо да насоча вниманието си към „Третата вълна“, в Трета част разглеждам по – подробно „първата вълна“, периода на демократична експанзия най – вече в. Европа в резултат на Американската и Френската революция. Нито една европейска държава не би могла да бъде окачествена дори като изборна демокрация по времето на Виенския конгрес през 1815 г., който слага край на Наполеоновите войни. През 1848 г. избухват революции в почти всички континентални европейски държави, което би могло да се сравнени с Арабската пролет през 2011 г. Европейският опит илюстрира трудния път към истинската демокрация. Революционният подем е потушен за по – малко от една година и старият авторитарен ред е възстановен почти навсякъде. Следващите десетилетия са свидетели на бавното разширяване на избирателните права; в родината на най – старата парламентарна традиция Великобритания пълни избирателни права за пълнолетни са въведени едва през 1929 г.
Разпространението на демокрацията зависи от легитимността на идеята за демокрация. През голяма част от XIX в. много образовани и добронамерени хора са убедени, че „масите“ просто не са в състояние да упражняват отговорно избирателните права. Следователно възходът на демокрацията е свързан с разпространението на възгледите за човешко равноправие.
Но идеите не съществуват във вакуум. Днес живеем в един свят на глобализирана и разширяваща се демокрация благодарение на дълбоките промени в резултат на Индустриалната революция. Тя доведе до бурен икономически растеж, който промени драстично характера на обществата, мобилизирайки нови социални класи, а именно буржоазията или средната класа и новата промишлена работническа класа. Осъзнавайки се като групи с общи интереси, те започват да се организират политически и да претендират за участие в политическия живот. Разширяването на избирателните права в повечето случаи е в резултат на масова мобилизация на тези нововъзникващи класи, която често води до насилия. Но в други случаи старите елитни групи насърчават демократичните права като средство за подобряване на собствените им политически шансове. Поради тази причина разпространението на демокрацията в различните държави зависи от променящите се позиции на средната класа, работническата класа, земевладелските елити и селячеството. Там, където старата аграрна система е изградена въз основа на разчитащи на робски труд крупни земевладелци, мирният преход към демокрация се оказва изключително труден. Но в почти всички случаи възходът и развитието на средна класа са от решаващо значение за разпространението на демокрацията. Демокрацията в развития свят става сигурна и стабилна, тъй като индустриализацията създава общества с развита средната класа, т.е. общества, в които значително мнозинство от населението се възприема като средна класа.