Освен от икономическия растеж демокрацията в световен мащаб е улеснена от самата глобализация и намаляването на пречките пред свободното движение на идеи, стоки, инвестиции и хора през границите. Институции, претърпели многовековно развитие в една част на света, могат да бъдат внесени и адаптирани към местните условия в съвършено различен регион. Това предполага, че еволюцията на институциите с течение на времето се ускорява, което по всяка вероятност ще продължи.
Трета част завършва с поглед към бъдещето. Ако една всеобхватна средна класа е от решаващо значение за оцеляването на демокрацията, какви ще са последиците от изчезването на работни места за средната класа в резултат на развитието на технологиите и глобализацията?
Четвъртата и последна част на книгата се занимава с проблема за политическия упадък. Всяка политическа система е предразположена към загниване с течение на времето. Фактът, че съвременните либерални демократични институции, подкрепяни от условията на пазарната икономика, са „консолидирани“, не е гаранция, че са вечни. Институционалната закостенялост и репатримониализацията, допринесли за упадъка, описан в първи том, присъстват и в съвременните демокрации.
Всъщност и двата процеса са очевидни в САЩ днес. Институционалната закостенялост се проявява под формата на правила, които водят до резултати, които обикновено се признават за лоши, но въпреки това се смятат за неподлежащи на реформиране. Те включват Избирателната колегия, първичните избори, различни процедури на Сената, системата на финансиране на кампании, както и разширяващите се в продължение на един век пълномощия на Конгреса, в резултат на което правителството не се справя с много основни функции, а с други се справя зле. В Четвърта част привеждам доводи, че много от източниците за тези дисфункции са странични продукти на самата американска система на проверки и баланси, причина за слабото законодателство (като започнем със законите за бюджета) и лошо властово взаимодействие между законодателна и изпълнителна власт. Освен това дълбоката правна американска традиция позволява на съдилищата да се намесват при вземането на политически решения или в рутинното администриране по начин, който почти не се среща в други развити демокрации. На теория би било възможно да се намери решение на много от тези проблеми, но възможните решения дори не се обсъждат, тъй като са твърде чужди на американския опит.
Вторият механизъм на политически упадък – репатримониализацията – е очевиден с превземането на голяма част от управлението на САЩ от добре организирани влиятелни бизнес групи. Старият проблем с клиентелизма от XIX в. (известен като „система на патронаж“), когато избирателите се облагодетелстват в замяна на гласовете си, до голяма степен е отстранен благодарение на реформите, осъществени през „Прогресивната ера“[8]. Но днес тя е заместена от система за легализирана размяна на подаръци, чрез която политиците се отплащат на организирани влиятелни групи, които не представляват обществото като цяло. През последните петдесетина години в Съединените щати се наблюдава силна концентрация на богатствата, а икономическата власт е в състояние да упражнява влияние върху политическия живот. Американската система на сдържания и противотежести създава големи възможности за могъщи влиятелни групи, което е далеч по – нехарактерно за европейските парламентарни системи. Въпреки широкоразпространеното разбиране за корумпираността и растящата нелегитимност на системата като цяло не съществува ефективна програма за реформи в рамките на параметрите на съществуващата система.