Бъдещето ще покаже дали тези проблеми са характерни за либералните демокрации, като цяло или са уникални за Съединените щати.
От самото начало би трябвало да посоча няколко теми, които не възнамерявам да коментирам в настоящия том. Той не е изчерпателна история на последните два века. Всеки, който иска да научи нещо повече за причините за световните войни, студената война, Болшевишката или Китайската революция, Холокоста, златния стандарт или основаването на Организацията на обединените нации, нека търси другаде. Вместо това избрах някои теми в рамките на обширната сфера на политическото развитие, които според мен досега са сравнително омаловажавани или погрешно тълкувани.
В настоящата книга насочвам вниманието си към еволюцията на политическите институции в рамките на отделните общества, а не на международната общност. Очевидно е, че при сегашното ниво на глобализация и взаимозависимост отделните държави в много по – малка степен са монополни доставчици на публични услуги (ако изобщо някога са били). Днес има много международни и неправителствени организации, мултинационални корпорации и неформални мрежи, които предоставят услуги, традиционно предоставяни от правителствата. За много наблюдатели думата „управление“ означава подобни на административните услуги, предоставяни от неправителствени организации. Очевидно е също така, че съществуващата структура от международни институции не осигурява достатъчни нива на сътрудничество при решаването на проблеми като търговията с наркотици, финансовото регулиране и климатичните промени. Тези проблеми също заслужават внимание, но не ги обсъждам подробно в настоящата книга.
Тя е поглед назад и се опитва да обясни как възникват съществуващите институции и как се развиват стечение на времето. Независимо че разглеждам редица проблеми, които сочат, че съвременните политически системи са заплашени от политически упадък, се въздържам от прекалено конкретни препоръки за тяхното преодоляване. Макар през голяма част от живота си да съм се занимавал с публична политика, която търси конкретни решения на политическите проблеми, в тази книга се стремя да анализирам техните по – дълбоки системни източници. Някои от проблемите, пред които сме изправени днес, може би нямат добри политически решения. Така или иначе, тук не се занимавам с по – нататъшното развитие на обсъжданите политически институции. Вниманието ми е насочено по – скоро към въпроса как стигнахме до настоящия момент.
Убеден съм, че политическа система, която се основава на баланса между държава, законност и отчетност, е едновременно практическа и морална необходимост за всички общества. Всяко общество се нуждае от държава с достатъчно власт, за да го защитава от външни и вътрешни заплахи и да прилага общоприетите закони. Всяко общество има потребност да регулира упражняването на властта чрез закони, които се прилагат неперсонално спрямо всички граждани, без да се допускат изключения за малцина привилегировани. Правителствата трябва да са отзивчиви не само към елитите и нуждите на управляващите, а да служат на интересите на обществото като цяло. Необходими са мирни механизми за разрешаване на неизбежните конфликти, които възникват в плуралистичните общества.
Убеден съм, че с течение на времето развитието на тези три институции се превръща в универсално изискване за всяко човешко общество. Те не са културни предпочитания на западните общества или на отделна културна общност. За добро или лошо, съвременната неперсонална държава няма алтернатива като гарант на реда и сигурността и като източник на необходимите публични блага. Върховенството на правото е от решаващо значение за икономическото развитие; без ясни имуществени права и изпълнение на договорите за бизнеса е трудно да се измъкне от малките кръгове на доверие. Нещо повече, дотолкова доколкото законът провъзгласява неотменните човешки права, той признава достойнството им като субекти на правото и притежава същинска стойност. И накрая, демократично участие не означава само ефективен контрол на злоупотребата с власт от страна на корумпирани или тиранични правителства. Политическата дейност е самоцел, едно от основните измерения на свободата, което осмисля и обогатява човешкия живот.
Не може да се каже, че либерална демокрация, която съчетава тези три институции, е универсална човешка ценност, тъй като подобен тип управление съществува едва през последните два века от човешката история, която датира от десетки хиляди години. Но развитието е последователен процес, който с течение на времето поражда както обща, така и специфична еволюция, т.е. конвергенция на институциите в коренно различни в културно отношение общества.