Ако има една централна тема, която лежи в основата на много от главите в тази книга, тя е политическият дефицит в световен мащаб не на държави, а на съвременни държави, които са ефективни, неперсонални, добре организирани и независими. Много от проблемите на развиващите се страни произтичат от факта, че имат слаби и неефективни държави. Много от тях изглеждат силни по отношение на това, което социологът Майкъл Ман[9] нарича деспотична власт, т.е. способността им да потискат журналисти, политици от опозицията или противопоставящи се етнически групи. Но не са способни да упражняват т.нар. от Ман инфраструктурна власт, т.е. да създават и прилагат правила и да предоставят необходимите публични блага като сигурност, здравеопазване и образование. Голяма част от недостатъците, приписвани на демокрацията, всъщност се дължат на неспособността на държавната администрация да спази обещанията, дадени от новоизбраните демократични политици на избирателите, които изискват не само политически права, но и добро управление.
Но слаби държави са не само развиващите се бедни страни. Висококачествени бюрократични администрации никога не са изградени нито в Гърция, нито в Италия, а и двете продължават да тънат в клиентелизъм и откровена корупция. Тези проблеми са пряка причина за техните неприятности в настоящата дългова криза в еврозоната. От своя страна, Съединените щати, характеризирани през XIX в. като „държава на съдилищата и партиите“, в която бюрокрацията играе несъществена роля, са една от последните развити държави, изградили модерна държавна администрация. Въпреки разрастването на административната държава през XX в., в много отношения тази характеристика остава вярна и до днес: съдилищата и политическите партии продължават да играят огромна роля в американската политика, каквато в други държави изпълняват административно – бюрократичните апарати. Много от недостатъците на американското управление са вследствие на това.
Особено за последното поколение размишленията за държавата и ефективното използване на нейната власт не са популярно занимание. Опитът на XX в. с неговите маниакални тоталитарни режими от сталинска Русия до Хитлерова Германия и Маовия Китай обяснява насочването на вниманието на голяма част от човечеството към арогантната злоупотреба с държавна власт. Това особено важи за САЩ с тяхната продължителна история на недоверие към държавното управление. Това недоверие се задълбочава от 80 – те години на миналия век, започнало с твърдението на Роналд Рейгън: „Правителството не е решение на нашите проблеми, правителството е проблемът.“
Изтъкваното от мен значение на ефективната държава не бива да се тълкува като защита на авторитарното управление или израз на симпатия към режими като тези в Сингапур и Китай, постигнали учудващи на пръв поглед икономически резултати при отсъствието на демокрация. Убеден съм, че един добре функциониращ и легитимен режим трябва да се основава на баланс между държавната власт и институции, които контролират държавата. Балансът би могъл да бъде нарушен и в двете посоки, било с недостатъчен контрол над държавната власт, от една страна, или с прекомерно широки правомощия за налагане на вето от страна на различни социални групи, от друга, което възпрепятства всякакви колективни действия. Още повече че малко страни биха пожелали да последват примера на Сингапур, а и, заменяйки една лошо ръководена демокрация с не по – малко некомпетентна автокрация, не печелиш нищо.
Изтъкваната в настоящата книга необходимост от изграждането на ефективна държава не бива да се тълкува също така като предпочитание към силната социална държава, или „голямото правителство“, както това се разбира в американския политически дискурс. Сигурен съм, че почти всички развити демокрации са изправени пред огромни дългосрочни предизвикателства заради поетите през последните години неизпълними задължения за разходи, които ще се увеличават със застаряването на населението и спадането на раждаемостта. Далеч по – важно от размера на правителството е неговото качество. Не съществува задължителна взаимовръзка между „голямо правителство“ и слаби икономически резултати, както може да се види от пръв поглед, ако сравним големите социални скандинавски държави и минималистичните правителства на държавите в Субсахарска Африка. Има обаче силна взаимозависимост между качеството на управление и добрите икономически и социални резултати. Още повече че за една солидна, ефективна и легитимна държава е много по – лесно да намали и ограничи своите правомощия от една прекомерно ограничена, безпомощна или неспособна да упражнява реална власт държава.