В настоящия том не предлагам недвусмислени, а още по – малко лесни отговори на въпроса как би могло да се подобри качеството на управлението. Вече съм писал за това в други случаи. Но не бихме могли да разберем как едно лошо управление би могло да стане добро, ако не познаваме историческите корени и на двете.
2.ИЗМЕРЕНИЯ НА РАЗВИТИЕТО
Как политическото развитие се вписва в по – всеобхватната картина на общото развитие ► Икономически, социални и идеологически измерения на развитието ► Как се променя светът след 1800 г. ► Защо теорията на Хънтингтън се нуждае от актуализиране, но все още е приложима за разбирането на събития като Арабската пролет
Политическото развитие – еволюцията на държавата, върховенството на правото и демократичната отчетност – е само един от аспектите на по – всеобхватния процес на човешкото социално – икономическо развитие. Промените в политическите институции трябва да се осмислят в контекста на икономическия растеж, социалната мобилизация и влиянието на идеите по отношение на правосъдието и легитимността. Взаимодействието между тези различни измерения на развитието се променят драматично през периода след Френската и Американската революция.
Икономическото развитие може да се определи просто като устойчиво увеличение на производството с течение на времето. Много икономисти и други специалисти спорят дали това е адекватен начин за измерване на човешкото благополучие, тъй като БВП на глава от населението измерва единствено парите, но не и здравословното състояние, благоприятните възможности, справедливостта, разпределението и много други аспекти на човешкото благоденствие. Засега оставям тези спорове настрана, тъй като БВП на глава от населението има предимството, че е очевиден и сравнително точен критерий и са положени много усилия, за да бъде измерен.
Вторият важен компонент на развитието – социалната мобилизация – се отнася до възникването на нови социални групи с течение на времето и промените в характера на взаимоотношенията между тези групи. В резултат на социалната мобилизация различни части на обществото осъзнават своите общи интереси и идентичности и се организират за колективни действия. В началото на XIX в. обществата в най – развитите в икономическо отношение части на света Европа и Китай са предимно аграрни, а по – голяма част от населението живее в малки села и се изхранва със земеделие. Към края на този век в Европа настъпват огромни промени, когато селяните напускат селата, градовете се разрастват и възниква работническа класа. Немският социолог Фердинанд Тьонис описва това развитие като преход от „общност“ към „общество“. Други теоретици през XIX в. въвеждат нови дихотомии, за да опишат прехода от една форма на обществена организация към друга като разграничението на Макс Вебер от традиционно и харизматично до легално/рационално господство, противопоставянето между механична и органична солидарност на Емил Дюркем и прехода от основани на статус към основани на договор общества на Хенри Мейн.
Всяка от тях се опитва да обясни прехода от „общност“ – сплотеното село, където всички се познават и идентичностите са определени – към „общество“ – големия град с неговото многообразие и анонимност. В развиващите се страни от Източна Азия този преход се осъществява през втората половина на XX в., а в момента се разгръща в Южна Азия, Близкия изток и Субсахарска Африка.
В резултат на индустриализацията и икономическия растеж постоянно възникват нови социални групи като работници, студенти, специалисти, мениджъри и т.н. В анонимния град хората са по – мобилни, живеят в по – разнообразни и плуралистични общества и имат по – непостоянни идентичности, които не се определят от обичаите на селото, племето или семейството. Тези нови социални отношения пораждат, както ще видим, нови форми на идентичност като национализма или нови форми на универсална религиозна принадлежност. Именно социалната мобилизация подготвя почвата за промени в политическите институции.
Освен икономическия растеж и социалната мобилизация еволюират и идеите за легитимност. Легитимността представлява широко споделяно разбиране, че определени социални договорености са справедливи. Идеите по отношение на легитимността еволюират с течение на времето. Тази еволюция понякога е страничен продукт на промените в икономиката или обществото, но има много критични моменти, в които идеите действат като независими двигатели на другите измерения на развитието.