Така например, когато през 1614 г. френската регентка Мария Медичи свиква Генералните щати да поиска нови данъци, този слаб и сервилен орган не успява да се противопостави на абсолютната монархия. Но при свикването му през 1789 г. интелектуалните предпоставки във Франция са съвършено различни благодарение на разцвета на Просвещението и разпространението на идеите за правата на човека. Няма никакво съмнение, че именно тези промени са една от причините Генералните щати да проправят пътя за Френската революция. Аналогична е настъпилата критична промяна в мисленето на английските политически актьори през XVII в.: в неговото начало те защитават правата на англичаните, т.е. наследените от незапомнени времена феодални права; сто години по – късно под влиянието на писатели като Хобс и Лок те настояват за техните естествени права като човешки същества. Това е причина за съвършено различния политически режим, който ще бъде изграден там и в Северна Америка.
Историк с марксическо мислене би казал, че тези нови идеи за универсалните права отразяват възхода на буржоазията във Франция и Англия и са надстройка на икономически интереси. Самият Карл Маркс заявява, че религията е „опиум за народа“. Но буржоазията би могла да приведе аргументи в полза на специалните привилегии на стария феодален ред вместо на универсалното човешко равенство. Фактът, че тя предпочита да се самоопредели по този начин, е отклик на идеите на християнския универсализъм и нововъзникващите доктрини на съвременните естествени науки. Бихме могли да се запитаме как би изглеждала историята на XX в. без Маркс. Разбира се, много социалистически мислители преди и след него обсъждат интересите на зараждащата се работническа класа. Но нито един от тях не анализира условията на ранната индустриализация така блестящо, както и връзката им с по – всеобхватната Хегелова теория на историята и не обяснява с провъзгласени за „научни“ термини необходимостта от решаващата победа на пролетариата. От перото на Маркс възниква нова светска идеология, която в ръцете на лидери като Ленин и Мао замества религията и успява да мобилизира милиони хора, съществено променяйки хода на историята.
Във фиг. 1 е показана връзката между трите компонента на политическото развитие – икономически растеж, социална мобилизация и идеи/легитимност.
Независимо че всяко от шестте измерения на развитието може да се променя независимо едно от друго, всички те са взаимосвързани по много начини. Всеки модел на политическо развитие се основава на теория, която обяснява тези причинно – следствени връзки. Можем да проследим по – важните от тях в последователността на събитията в резултат на индустриализацията в Англия, САЩ и други ранни примери.
Темпът на икономически растеж стремително нараства около 1800 г. с началото на Индустриалната революция. През предшестващия исторически период, обсъждан в първия том на настоящата книга, голяма част от човечеството живее при условията, описани от английския писател Томас Малтус, чието публикувано през 1798 г. „Есе за законите на населението“ обрисува мрачна картина на прираст на населението, който изпреварва икономическите ресурси в дългосрочен план. Фиг. 2 показва приблизителната оценка на доходите на глава от населението в продължение на осемстотин години в Англия, където започва Индустриалната революция. Наподобяващата хокеен стик крива и внезапният преход към много по – високи темпове на растеж са отражение на факта, че през този период се наблюдава непрекъснато ежегодно увеличение на производителността, което значително изпреварва темповете на прираста на населението. Бихме могли да очакваме, че в даден момент нарастването на населението ще сложи точка на този благословен период на бърз растеж поради недостиг на налични ресурси, но засега все още имаме късмета да живеем в един пост – малтусиански свят.
На какво се дължи този внезапен взрив на икономически растеж? Индустриалната революция е предшествана от търговската революция през XVII в., която значително разширява търговията в границите на Европа и през Атлантическия океан. Това разширение от своя страна се дължи на редица политически и институционални фактори: утвърждаването на надеждни имуществени права, възникването на съвременни държави, изобретяването на двойно счетоводно записване и модерната корпорация и новите технологии за комуникация и транспорт. Индустриалната революция от своя страна се основава на системно прилагане на научни методи и нейното включване в институционалната структура на университетите и научноизследователските организации, в резултат на което възникват технологични иновации.