Внезапният преход към по – високи нива на растеж оказва огромно влияние върху обществата чрез разширяване на разделението на труда. Третата глава на книгата на Адам Смит „Богатството на народите“ е озаглавена „Разделението на труда зависи от размерите на пазара“. Смит започва книгата с известното описание на фабрика за карфици. Вместо един – единствен работник да изтегля, нарязва и изостря всяка карфица, отделните действия са разпределени между специализирани работници, което значително увеличава производителността. Но не би имало стимул за увеличаване на производителността, изтъква Смит, ако не съществува достатъчно голям пазар. Следователно разширяването на разделението на труда е стимулирано от своя страна от подобренията в транспорта и комуникациите, които увеличават размера на пазарите. Търговската революция от времето на Смит поражда Индустриалната революция.
Разширяването на разделението на труда се превръща в основна тема на мислители като Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които в „Манифест на комунистическата партия“ пишат, че дотогавашните занаятчии са превърнати в роботизирани механизми на една огромна индустриална машина. За разлика от Смит според тях специализацията и разделението на труда са зло, което отчуждава работниците от техния труд. Следният пасаж, написан през 1848 г., когато Индустриалната революция се разгръща с бързи темпове в Англия, дава представа до каква степен се различава този модерен свят от предхождащия го аграрен свят:
Буржоазията не може да съществува, ако непрекъснато не революционизира средствата за производство и по този начин производствените отношения, както и всички обществени отношения. Запазването на старите начини на производство е било, напротив, първото условие на съществуването на всички предишни индустриални класи. Постоянно революционизиране на производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички други епохи. Всички застинали, закостенели отношения със съпътстващите ги многовековни предразсъдъци и възгледи рухват, а нововъзникналите остаряват, преди да закостенеят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято е осквернено и хората най – после са принудени да осъзнаят трезво своето положение в живот и своите взаимоотношения.
Днес смятаме, че „подривната технология“ е изобретение на Силициевата долина, но всъщност настъпилите социални промени в Европа и Америка, когато Маркс пише това, са със сигурност по – мащабни, отколкото в началото на XXI в.
Социалната мобилизация води до политически промени чрез възникването на нови групи, които настояват за участие в политическата система. Индустриализацията на Европа и Америка в края на XIX в. води до обединяването на работниците в профсъюзи и искания за по – високи заплати и по – добри и по – безопасни условия на труда. Те защитават своите права да се изказват открито, да се организират и да гласуват. Работниците започват също така да подкрепят нови политически партии като британската Лейбъристка партия и Германската социалдемократическа партия, които започват да печелят изборите. В Русия, където няма избори, постъпват в нелегалните комунистически партии.
Комуникационните и транспортните технологии благоприятстват друга важна промяна през този период: тази ранна форма на глобализация позволява идеите да пресичат политическите граници по немислими до този момент начини. Развитието на политическите институции до 1800 г. се осъществява предимно в рамките на отделните общества, независимо че някои от тях са твърде големи. Така например въвеждането на основаната на лични качества бюрокрация в Китай през III в.пр.Хр. не оказва никакъв ефект върху тогавашните гръцки и римски светове. Въпреки че ранните арабски държавни строители са имали възможност да се запознаят със съседните персийски или византийски модели, те не се опитват да подражават на феодалните институции на тогавашна Европа, а още по – малко на тези на индийците или китайците.