Всичко това се променя драстично в началото на 2011 г. с падането на режима на Бен Али в Тунис, свалянето на Хосни Мубарак в Египет, гражданската война в Либия и смъртта на Муамар Кадафи, както и сериозната политическа нестабилност в Бахрейн, Йемен и Сирия. Така наречената Арабска пролет е задвижена от редица фактори, сред които са възникването на по – големи средни класи в Египет и Тунис. Индексът на човешкото развитие на Организацията на обединените нации, който измерва здравеопазването, образованието и доходите, показва увеличение от 28 процента в Египет и 30 процента в Тунис за периода 1990 – 2010 г. Налице е и значително увеличение на броя на завършилите висше образование най – вече в Тунис. Благодарение на сателитните телевизионни канали („Ал Джазира“) и социалните медии (Фейсбук и Туитър) новите средни класи организират въстания срещу диктатурите на Бен Али и Мубарак, макар тези социални групи да не успяват да контролират последвалите събития.
С други думи, събитията в арабския свят са „хънтингтъниански“: под повърхността на привидно неуязвими авторитарни управления настъпват социални промени и нови актьори дават израз на своето недоволство от режими, които не им предлагат участие чрез нови институции. Бъдещата стабилност на региона ще зависи изцяло от изграждането на политически институции, които да осигурят участие по мирен начин. Това означава многопартийна система, отваряне на медиите за широка дискусия по политически теми и приемане на конституционни норми за регулиране на политическите конфликти.
Основополагащото схващане на Хънтингтън, че модернизацията не е плавен и неминуем процес, все пак е правилно. Икономическите, социалните и политическите измерения на развитието се осъществяват по различни направления и графици и няма никаква гаранция, че непременно ще се разгръщат синхронно. Политическото развитие по – специално следва своя собствена логика независимо от икономическия растеж. Следователно успешната модернизация зависи от паралелното развитие на политически институции и икономическия растеж, социалните промени и идеите; не може да се приеме за даденост, че другите измерения на развитието са неизбежно съпътстващо обстоятелство. Силните политически институции често са необходимо условие за икономическия растеж. Именно тяхното отсъствие е причина разпадащите се и нестабилни държави да не могат да се измъкнат от порочния цикъл на конфликтите, насилието и бедността.
Първата и най – важна институция, от която се нуждаят разпадащите се и нестабилни държави, е компетентно от административна гледна точка управление. За да бъде поставена под контрола на правото или демокрацията, държавата трябва да съществува. На първо място това означава изграждането на централизирана изпълнителна власт и бюрокрация.
3. БЮРОКРАЦИЯ
Защо изучаването на държавата е изучаване на бюрокрацията ► Съвременни опити за оценка на качеството на управлението ► Различия в качеството на управлението на различните държави и необходимостта от осмислянето на тези резултати от историческа гледна точка
За много хора най – важният проблем на съвременната политика е обуздаването на силни, арогантни и тиранични управления. Защитниците на правата на човека се опитват да използват правото като механизъм за защита на уязвими лица от злоупотреби от страна на държави не само под управлението на авторитарни режими, но и в либерални демокрации, които понякога нарушават правилата при преследването на терористи или други заплахи. Защитниците на демокрацията като предводителите на Розовата и Оранжевата революция в Грузия и Украйна и участниците в протестите в Тунис и Египет в началото на Арабската пролет се надяваха да използват демократичните избори като средство да принудят управляващите да са отговорни пред своите народи. Гражданите на Съединените щати проявяват постоянна бдителност по отношение на реални и възможни злоупотреби с държавна власт като прекомерно обременителни екологични изисквания, ограничения за ползване на огнестрелно оръжие и надзора на Агенцията за национална сигурност.
В резултат на това дебатът за политическото развитие през последните години е съсредоточен върху контролните институции върховенство на правото и демократична отчетност. Но преди да бъдат контролирани правителствата, те трябва да притежават власт, за да функционират. С други думи, държавата трябва да е в състояние да управлява.