Съществуването на държава, способна да предоставя основни публични услуги, не може да се приема за даденост. Всъщност една от причините много страни да са бедни е именно отсъствието на ефективна държавна власт. Това е очевидно в провалени или разпадащи се държави като Афганистан, Хаити и Сомалия, където животът е хаотичен и несигурен. Но същото се отнася и за много благоденстващи общества със сравнително добри демократични институции.
Индия например е забележително успешна демокрация от създаването си през 1947 г. През 1996 г. икономистът Жан Дрезе прави проучване на основното образование в редица индийски щати. Една от най – шокиращите констатации е, че в селските райони цели 48 процента от учителите не се явяват на работа. Това предизвика бурни реакции и през 2001 г. индийското правителство предприема мащабна програма за подобряване на качеството в основното образование. Независимо от енергичните усилия за реформа проучване през 2008 г. установява, че процентът на отсъствия на учителите е абсолютно същият както отпреди повече от едно десетилетие – 48 процента.
Индия е водеща сред страните с нововъзникващи пазари с темпове на растеж от порядъка на 7 – 10 процента годишно до 2010 г. Но наред с магнатите милиардери и високотехнологичните индустрии съвременна Индия се характеризира с шокиращи нива на бедност и неравенство, а някои региони в страната се конкурират с най – изоставащите региони в Субсахарска Африка. Това неравенство е причина наред с други неща за постоянни маоистки бунтове в най – бедните щати. Фактът, че образованието е крайно непълноценно, ще възпрепятства растежа, тъй като страната се индустриализира и се нуждае от добре образовани работници. По отношение на предоставянето на такива основни услуги страната се справя по – слабо от съседния гигант Китай, да не говорим за Япония и Корея, които са сред най – развитите в промишлено отношение държави в света.
Проблемът на Индия не се състои в липсата на върховенство на правото – всъщност според много индийци в страната има твърде много съдопроизводство. Съдилищата са претоварени и мудни и често ищците умират, преди делата им да стигнат до съда. Във Върховния съд на Индия има натрупване на повече от шейсет хиляди висящи дела. Правителството често не успява да инвестира в инфраструктура, тъй като е парализирано от всевъзможни съдебни процеси както в Съединените щати.
Проблемът на Индия не е свързан и с недостига на демокрация. Медиите разполагат със свободата да критикуват правителството за слабости в образованието, здравеопазването и други области на публичната политика, както и големи възможности за политическа конкуренция, за да държат титулярите отговорни за неуспехите. По отношение на образованието не съществува политически конфликт и всички са съгласни, че децата трябва да бъдат образовани, а учителите да изпълняват служебните си задължения, за да получават заплати. Но въпреки това предоставянето на тази основна услуга изглежда непостижимо за индийското правителство.
В този случай неуспехът е на държавата и конкретно на бюрокрациите на регионално, държавно и национално ниво, които отговарят за осигуряването на основно образование на децата в селските райони на Индия. Политическият ред не е свързан само с ограничаването на злоупотребите на управлението. Той е свързан по – често с изисквания към правителствата да осъществяват нещата, които се очакват от тях, като гарантиране на сигурността на гражданите, защита на имуществените права, предоставяне на образователни и здравни услуги, както и изграждане на инфраструктура, необходима за упражняването на частна стопанска дейност. В много страни самата демокрация е застрашена поради корумпираността или некомпетентността на държавните институции и хората започват да предпочитат силната власт на някой диктатор или спасител, който да постави точка на празните приказки на политиците и да направи така, че нещата да тръгнат.
Човек с либертариански възгледи (в повечето случаи американец) ще заяви, че проблемът в случая е на самото правителство: всяко правителство е безнадеждно бюрократично, некомпетентно, закостеняло и неефективно и решението не е в опитите да бъде усъвършенствано, а изцяло да се отървем от него в полза на частни или пазарноориентирани решения.
Действително има причини органите на властта да са далеч по – неефективни от частния сектор. Правителствата често се ангажират с решаването на проблеми, с които частният сектор би се справил по – добре, като управлението на фабрики и предприятия или пък се намесват по разрушителни начини в решения в сферата на частния сектор. Границата между публичния и частния сектор винаги ще бъде въпрос на предоговаряне във всяко общество.