Този тип организация на труда е заменена с много по – хоризонтална форма на организация. Икономичното производство, въведено в заводите „Тойота“, позволява значително по – голяма свобода на действие на работниците на поточните линии, които са поощрявани да обсъждат помежду си как по – добре да организират производствения процес. Автономията в компании, които разчитат на високообразовани професионалисти, е още по – голяма. Адвокатски кантори, архитектурни фирми, изследователски лаборатории, софтуерни компании, университети и други подобни организации не могат да бъдат организирани по тейлъристския модел. В такива организации мениджърите, които упражняват номиналната власт над своите високообразовани „работници“, всъщност знаят по – малко за работата, която се върши, отколкото тези на дъното на йерархията. В такива организации властта не тече само от принципали към агенти, а самите агенти често участват в поставянето на цели и използват своята компетентност, за да контролират принципалите. Тези организации изискват значително по – високи нива на доверие от тейлъристките.
Следователно оптималното ниво на автономия зависи от капацитета на организацията. Фигура 26 илюстрира оптималните криви на автономия за четири хипотетични организации с различни нива на капацитет. При организациите с по – малък капацитет инфлексните точки се преместват наляво, а при организации с по – голям капацитет се преместват надясно. Фабрика „Форд“ в началото на XX в. би била на 1 – во ниво, докато високотехнологична компания като „Гугъл“ на 4 – то.
Това, което се отнася за организации от частния сектор, е валидно и за организациите от публичния сектор. Колкото по – богати стават обществата и формират правителства с по – голям капацитет, толкова по – голяма автономия могат да си позволят да им предоставят. Както личи от фиг. 25, оптималното количество на автономия се измества надясно само в страни с голям капацитет. И обратното: в страни с много малък капацитет поведението на държавните служители би трябвало да се ограничава с повече правила, тъй като не може да им бъде гласувано доверие, че ще работят ефективно и ще се въздържат от корупционни практики. От друга страна, ако в една институция в развиваща се страна работят професионалисти с добро образование от международно признати учебни заведения, а не политически поддръжници, би било добре да им се предостави значителна автономия и да се намалят сковаващите правила, за да разполагат с по – голяма самостоятелност и възможности за иновативно поведение.
Ако разположим няколко страни в една матрица „държавен капацитет/бюрократична автономия“ (вж. фиг. 27), можем да сравним качеството на държавните институции. Всяка страна е комбинация от различни държавни институции с различен капацитет и степен на автономия. Диагоналната линия от фиг. 26 се състои от инфлексните точки и изобразява оптималната степен на автономия за дадена степен на капацитет. Всички организации би трябвало да се стремят към увеличаване на капацитета (да се придвижат нагоре по вертикалната ос), но това е свързано със скъпи дългосрочни инвестиции. В краткосрочен план тяхната стратегия би трябвало да е да се придвижат възможно най – близо до линията.
Както се вижда от фиг. 28, не съществува една единствена рецепта всички правителства да работят по – добре. Това зависи от местоположението на дадена страна в матрицата. Пътищата за по – добро функциониране може да са различни и в рамките на една и съща страна, тъй като многото администрации, от които се състои едно правителство, имат различен капацитет и степен на автономия.
Това обяснява защо някои страни трябва да ограничат свободата на действие и да наложат повече правила, докато други трябва да направят обратното. В „Контролиране на корупцията“ Робърт Клитгард използва уравнението:
Корупция = Свобода на действие – Отчетност