Предназначението на процедури като редовните свободни и честни избори е демократичната отчетност. Но изборите сами по себе си не са гаранция, че дадено правителство ще прояви отзивчивост към обществените интереси. Изборите и гласоподавателите могат да бъдат манипулирани; управляващите партии биха могли да управляват по незадоволителен за избирателите начин; участието може да е слабо. Съществува огромен информационен проблем: моят глас може да е сигнал за общото ми одобрение или неодобрение на политиката на дадена партия или администрация, но това, от което съм заинтересован всъщност, е конкретна регулация, която засяга бизнеса ми, или обстоятелството, че преподавателите на детето ми не са добри специалисти. На теория съществува отчетност, която се простира от гласоподавателите към правителството и обратно към гражданите чрез административни процедури. Но този път е изключително дълъг и моят сигнал често се губи по него.
Съществуват редица формални, процедурни подходи за решаване на проблеми, свързани с управленческата отзивчивост. Най – ефикасният е съкращаването на механизмите на отчетност чрез предоставянето на правомощия на възможно най – ниските управленски нива, което позволява по – директна отзивчивост към обществената воля. От времето на американските бащи – основатели това се осъществява под формата на федерализма (т.нар.. субсидиарност в Европа). Друг подход е балансът между клоновете на правителството и използване на съдебната власт, която да задължава изпълнителната власт да откликва на обществените изисквания. В европейските системи на гражданското право отдавна е изградена йерархия на административните съдилища, чрез която гражданите могат да съдят правителството. Вече коментирах начина, по който американската система дава правен статут на гражданите да съдят агенции да прилагат или да не прилагат закони. И накрая, съществуват механизми като приетия през 1946 г. Закон за административното производство, който задължава федералните агенции да публикуват и коментират промените в правилата. Подобни механизми за увеличаване на демократичното участие на държавно и местно нива възникват навсякъде по света, пример за което е участието на обществеността в бюджетирането, въведено за пръв път в Бразилия през 1989 г.
Много от тези подходи принуждават правителствата да бъдат по – отзивчиви. Но всички формални процедури могат да бъдат манипулирани от могъщи участници в системата. Федерализмът често е използван за дублиране на нивата на управление вместо за прехвърляне на правомощия; децентрализацията, особено в бедните страни, води до предоставяне на властта в ръцете на местните елити. Вече коментирах ефекта от властта на съдилищата върху качеството на публичната администрация в Съединените щати. С течение на времето разпоредбите за уведомяване и коментар в Закона за административното производство са се превърнали в един много често безсмислен ритуал, при който добре платени лобисти на мощни групировки публикуват предсказуеми коментари.
Предназначението на всички тези формални процедури е повишаване на отчетността, а от там и на демократичната легитимност в процеса на вземане на решения. Но те същевременно увеличават правилата, налагат големи трансакционни разходи и забавят дейността на правителството. Ефектът от тях много често е лишаване на административните структури от автономията, която им е необходима, за да вършат ефективно работата си. Прекомерната прозрачност подкопава възможността за дебатиране, което наблюдаваме в Конгреса на САЩ. Ако настояванията за по – голяма отчетност се превърнат в поредното оръжие в политическите битки, няма да постигнат целта си. Прекалено щателното преценяване на резултатите и наказанията при всеки неуспех често водят до това, което политологът Джейн Мансбридж нарича „отчетност въз основа на санкции“, съвременен вариант на тейлъризма, в чиято основа е страхът, а не лоялността. Такива системи приемат за даденост, че на работниците не може да се гласува доверие да си вършат работата без строг контрол, което е абсолютно сигурен начин да ги лишите от желанието да поемат рискове и да експериментират. Предназначението на тези процедури е повишаване на отчетността, а от там и на легитимността, но ефектът от тях е влошаване ефективността на управлението, а от там и на неговата легитимност.