Така е и при хората. Когато първата малка група от поведенчески съвременни хора навлизат от Африка в Близкия изток преди около петдесет хиляди години, те започват да се различават до известна степен генетично, но най – вече в културно отношение. Има истински исторически прецедент, предхождащ легендата за Вавилонската кула в Библията: когато хората се разпръсват в Европа, Азия, Южна Азия, Океания и накрая достигат Америките, техните езикови и културни практики започват да се обособяват, след като се заселват в различни екологични ниши. Същевременно се разгръща процес на обща политическа еволюция: различаващите се в културно отношение народи трябва да решават сходни проблеми и стигат до аналогични решения, независимо че имат ограничен или никакъв контакт помежду си.
Вече описах редица основни етапи в развитието на политическите институции в различни общества по света:
v от група към племе;
v от племе към държава;
v от патримониална към съвременна държава;
v развитие на независима правна система;
v възникване на институции на отчетността.
Тези политически преходи настъпват в общества с коренно различни културни норми. Сегментарни родословия или племена възникват в определен момент от историческото развитие навсякъде по света. Всички са основани на общия си произход от един общ прародител и се прекланят пред властта на мъртвите предци и неродените потомци над живите. Независимо от незначителните различия между родствените организации, които са съществени за антропологията, основната структура на племенните общества е удивително сходна в разделените от огромни разстояния общества.
Държавите също започват да възникват в приблизително един и същ исторически момент в Месопотамия, Китай, Египет и Мексико с, общо взето, сходни политически структури. Това са по – многобройни и по – богати общества, които са в състояние да изградят достатъчно ефективна военна организация срещу своите по – зле организирани съперници. За да успеят обаче, са принудени да решат проблема с роднинството като основен принцип на политическата организация и да го заменят с по – неперсонална форма на управление. Различните общества решават този проблем по различни начини: китайците чрез бюрократичната държава, арабите и Османската империя чрез институцията на военното робство, западните християни чрез феодалния договор. И накрая, независими правни системи възникват в древен Израел, християнския Запад, Индия и мюсюлманския свят под формата на религиозно право, прилагано от йерархия от свещеници, които имат поне номинална власт над светските владетели. Съдържанието на законите значително се различава в различните култури, както и степента и естеството на институционализацията. Но основната структура на правото като съвкупност от правила на общността за ограничаване на суверенитета на онези, които притежават средствата за принуда, е еднаква за всички тези общества. Законите регулират семейния живот, наследяването, собствеността и се прилагат при решаване на спорове. Единствената цивилизация, която не развива върховенство на правото в този смисъл, е Китай най – вече защото там не възниква трансцендентална религия, която да послужи за основа на правото.
Тези етапи не са общовалидни за всички човешки общества. И до ден днешен в пустинята Калахари и в Арктика съществуват изолирани общества на групово ниво и значително по – голям брой племенни общества в планински и пустинни региони и в джунглите. Едно ниво на политическа организация никога не е изцяло заменено от друг: в Китай, Индия и Близкия изток продължават да съществуват сегментарни родословия дълго след възникването на държавността. Единствено в Западна Европа сегментарните родословия изчезват на социално ниво преди възникването на съвременните държави. В други общества политическата власт на държавата се надгражда над съществуващите родословни структури, а когато търпи упадък, властта на родословията се възстановява. В Близкия изток Трибализмът съхранява своето могъщество и се конкурира с държавите.
При естествения отбор индивидите се конкурират помежду си и тези, които се адаптират най – добре към околната среда, оцеляват. Но Чарлс Дарвин описва втори еволюционен процес, този на половия отбор, който понякога влиза в противоречие с естествения отбор. Самците се състезават за притежание на самки и често развиват вторични полови белези (като рогата при елените), които са индикатори за репродуктивна способност. Но тези вторични белези могат да са и опасни, ако например хищниците ги забелязват по – лесно.