Според икономиста Робърт Франк половият отбор има политически аналог. Не всяка политическа или социална институция е продукт на ожесточена борба за групово оцеляване. Съществуващите институции могат да насочват конкурентното поведение в алтернативни посоки. Богатите мениджъри на хедж фондове не се конкурират чрез демонстрация на физическа сила или бой с ножове и сопи. Те се конкурират чрез размера на своите фондове или колекции от произведения на изкуството. Както изтъква Франк, конкуренцията е по отношение на социалния статус и е с нулева сума по своя характер. Подобна конкуренция се свежда до парадиране на външна показност. По подобен начин дребните принцове в ренесансова Италия се състезават като покровители на изкуствата. Техните инвестиции имат огромна стойност за следващите поколения, но не помагат особено при военните стълкновения с по – силни и по – добре организирани противници като испанските и френските крале.
Този том обхваща период, белязан от началото на Индустриалната революция в Европа и Америка и изключително високите нива на икономически растеж. За разлика от това описаните в първи том аграрни общества в Европа, Китай, Индия и Близкия изток съществуват в един малтусиански икономически свят, в който хищничеството е икономически рационален модел на действие. Технологични промени настъпват толкова бавно, че прирастът на населението изпреварва увеличаването на продукцията. Поради незначителните възможности за инвестиции в производство политическата дейност се съсредоточава в извличането на селскостопански излишъци. Тази система позволява създаването на великолепни произведения на културата и охолен живот на елитите, но огромната част от населението са дребни селскостопански производители, които успяват само да изхранват семействата си. Основни облаги за неелитите са известната степен на сигурност и политическият мир.
Това не е незначително предимство. В епоха, когато населенията намаляват наполовина или с три четвърти от глад, болести и поголовно избиване по време на войни и нашествия, гарантираният от суверена мир е голямо обществено благо. Тази система запазва стабилността си в продължение на много векове, тъй като разликите между организационните способности на елитите и останалите прослойки старателно се поддържат. Периодично избухват селски бунтове в аграрните общества от Китай и Турция до Франция и Германия, но обикновено са потушавани зверски от елитите на едрите земевладелци. Господстващите идеологии легитимират социалната стратификация и възпрепятстват социалната мобилност.
С нисък икономически растеж са и много съвременни бедни развиващи се страни. Макар на теория да е възможно чрез подходящи инвестиции страни като Сиера Леоне или Афганистан да се превърнат във водещи индустриални държави като Южна Корея, липсата на силни институции в тези държави изключва възможността това да се случи на практика. Вместо да започне свой бизнес, много по – вероятно е един млад човек там да забогатее, ако влезе в политиката, организира милиция или по някакъв друг начин присвои част от ресурсите на страната.
Както вече видяхме, индустриализацията през XIX в. разрушава икономическото равновесие в аграрните общества. Високите нива на икономически растеж в резултат на повишаване на производителността преструктурират обществата по драматичен начин. Селяните, една пасивна от политическа гледна точка социална прослойка в продължение на векове, се преселват в градовете и се превръщат в промишлена работническа класа. Жителите на градовете започват да получават по – високо образование и сформират новата средна класа. Адам Смит пише, че усъвършенстваните транспортни и комуникационни технологии около водните пътища драстично разширяват размера на пазарите през XVII и XVIII в. Това предизвиква огромни промени в разделението на труда, което е главният двигател за социалните промени във Великобритания, Белгия, Германия и Франция, процес, който започва да се разгръща в Източна Азия едва в края на двадесетия и все още продължава в Китай в началото на XXI в.
Описаният в Глава 2 модел на развитие сочи, че трите главни политически институции – държавата, върховенството на правото и отчетността – са подложени на натиск, тъй като ускорената социална мобилизация води до изисквания за участие в политическия живот. В този критичен момент старите политически институции или успяват да удовлетворят исканията за политическо участие, или преживяват упадък (вж. фиг. 29). Старите социални групи като едрите земевладелци и техните съюзници (например военните) се опитват да попречат на исканията за участие. Дали новите социални групи ще успеят да се качат на политическата сцена, зависи от степента на тяхната организация. В Европа и Америка това се осъществява на два етапа – чрез създаване на синдикати, а след това и на нови политически партии, които представляват техните интереси. Ако тези партии се утвърдят в рамките на политическата система, тя ще остане стабилна; ако изискванията им бъдат потъпкани, възниква опасност от сериозна политическа нестабилност.