Идеите, свързани с легитимността, са друго измерение на развитието и играят съществена роля за развитието на политическите институции. Те имат важно въздействие върху характера на социалната мобилизация. Политиката на идентичността въз основа на национализма, етническата или религиозната принадлежност често служи като обединяващ принцип за социална мобилизация. Това се случва в Европа през XIX в., когато националистическите призиви мобилизират работниците по – успешно, отколкото социалното им положение. Същото се отнася и за Близкия изток в настоящия момент, където религията е мощен мобилизиращ фактор. Това отклонява политическите програми от проблемите на икономическата политика към въпроси като утвърждаването на шериата или социалния статус на жените. В Кения и Нигерия политиката се свежда до междуетнически битки за доходи. Примерите с Индонезия и Танзания илюстрират, че това не е естествена или неизбежна последица: политическите лидери в тези страни формулират алтернативни концепции за национална идентичност, които ограничават значимостта на етническата принадлежност.
Трите компонента на политическия ред в модерната либерална демокрация – държавата, върховенството на правото и отчетността – в много отношения се допълват. За да бъде ефективна и безпристрастна, държавата трябва да функционира законосъобразно. Най – успешните абсолютистки режими са тези, които управляват чрез закони, а не чрез върховенство на правото като китайската империя, която управлява огромни територии и населения чрез бюрокрация, както и пруската правова държава, която утвърждава ясни имуществени права и полага основите на икономическото развитие в Германия. Отчетността, независимо дали чрез демократични избори или чрез управление, което обслужва основните нужди на населението, също играе важна роля за доброто функциониране на държавата. Една държава е много по – ефективна и стабилна, ако нейната власт е легитимна и нейните граждани ѝ се подчиняват доброволно. Когато едно управление престане да бъде отговорно, възникват пасивно неподчинение, протести, насилие и в крайни случаи революция. Когато либералните демокрации функционират добре, държавата, правото и отчетността се подкрепят взаимно (вж. фиг. 31).
Между трите компонента на политическия ред все пак съществува постоянно напрежение. Разгледахме много примери на сблъсък между императивите на държавното строителство и на демокрацията. Ефективните съвременни държави са изградени въз основа на експертен потенциал, компетентност и автономия. Ето защо те се изграждат при авторитарни условия, както Прусия, Япония под управлението на император „Мейджи“, Сингапур и съвременен Китай. Демокрацията, от друга страна, изисква политически контрол над държавата в подкрепа на обществените желания и все по – голямото участие в политическия живот. Този контрол е необходим и легитимен по отношение на политическите цели, които преследват държавите. Но политически контрол би могъл да използва самата държава като източник на доходи и облаги. Клиентелизмът възниква в младите демокрации именно защото политиците използват като спестовни касички държавата и нейните ресурси за мобилизиране на своите привърженици. Зараждащата се американска държава попада под контрола на такива политици и е репатримониализирана под влиянието на икономическите групировки върху Конгреса. Същият този процес протича в огромен брой развиващи се държави.
Съществува и напрежение между ефективната държавност и върховенството на правото. Ефективната държава управлява чрез закони, но самите закони могат да възпрепятстват свободата на действие на администрацията. Това напрежение намира отражение в дебата между легалистите и конфуцианците в Древен Кирай, както и в съвременните дебати относно правилата и свободата на действие в административното право. Правилата трябва да са ясни и обективни, но всяка правна система регулира прилагането им съобразно конкретните обстоятелства. Прокурорите разполагат със свобода на действие, когато обвиняват подсъдимите, а съдиите, когато ги осъждат. Една ефективна бюрокрация разполага с автономия при вземането на решения да поема рискове и да въвежда нововъведения. Слабата бюрокрация прилага стриктни правила, написани от други хора. Бюрократите изтезават обикновените граждани, принуждавайки ги да спазват безсмислени и лишени от здрав разум правила. Понякога политиците трябва да поемат рискове и да предприемат неизпробвани до този момент действие. Прекалено стриктното придържане към правилата често възпрепятства такава възможност и укрепва статуквото.