Постоянно е и напрежението между върховенството на правото и демократичната отчетност. За да съществува върховенство на правото, то трябва да е задължително за всички граждани, включително и за мнозинствата. В много демокрации мнозинствата нарушават правата на индивидите и малцинствата въз основа на правни норми, които възпрепятстват постигането на техните цели. От друга страна, легитимността на законите зависи от степента, до която те отразяват нормите на справедливостта, валидни за цялото общество. Освен това законите се прилагат от хора, които ръководят органите на съдебната власт. Те имат свои собствени убеждения и разбирания, които може да не съответстват на желанията на широката общественост. Съдебният активизъм може да бъде не по – малко опасен от обслужващата политически интереси съдебна власт.
И накрая, демокрацията може да е в напрежение и със самата себе си: усилията за увеличаване на нивата на демократично участие и прозрачност биха могли да ограничат демократичната представителност на системата като цяло. Огромното мнозинство в една демократична държава не е в състояние да взема сложни решения по проблемите на публичните политики и много често вземат връх добре организирани икономически групировки, които манипулират процеса, обслужвайки своите собствени интереси. Прекомерната прозрачност би могла да е в ущърб на обществения дебат.
Напреженията между различните компоненти на политическия ред навеждат на мисълта, че хубавите неща невинаги вървят ръка за ръка. Добрата либерална демокрация поддържа тези три компонента в баланс. Но същевременно държавата, върховенството на правото и отчетността биха могли да си пречат взаимно. Ето защо последователността на изграждането на различните институции играе важна роля.
Описах шестте измерения на развитие като взаимодействащи си в рамките на отделни общества в една затворена система. Но истинският проблем се състои в това, че всяко от тези измерения изпитва силно влияние от случващото се на международно ниво. Това е особено очевидно по отношение на идеите за легитимността. Далеч преди Индустриалната революция идеите можеха да прекосяват границите на обществата и цивилизациите, превръщайки се в двигатели на социални промени. Ислямската идеология превърна изолираните и изостанали племена на Арабския полуостров в световна сила и се разпространи чак до Югоизточна Азия. Китайското конфуцианство достигна съседна Япония, Корея и Виетнам и допринесе за изграждането на подобни на китайските институции при отсъствието на нашествия и окупации. Будизмът прекоси границите на Индия и стигна до Югоизточна и Източна Азия, където се превърна в нещо като държавна религия. Развитието на съвременни комуникационни технологии допринася за още по – интензивното разпространение на идеите. Книгите и вестниците играят важна роля за подема и разпространението на национализма като организационен принцип. През миналия век либерализмът, марксизмът, фашизмът, ислямизмът и демокрацията прекосяват безпрепятствено границите благодарение на електронни технологии като радиото, телевизията, интернет и социалните медии. Трудно е да си представим демократичните промени в Субсахарска Африка в началото на 90 – те години на миналия век без въздействието на снимките с рухващата Берлинска стена, обиколили целия свят. Протестите срещу авторитарните режими по време на Арабската пролет са предизвикани и от телевизионни канали като „Ал Джазира“, както и от туитър и фейсбук, освен поради вътрешни причини. В началото на XXI в. демокрацията действително се превърна в глобално явление.
За съжаление, много от механизмите за изграждане на институции през границите са свързани със завоевания, окупации, а често и с поробване или изтребване на коренното население. Но дори и най – бруталните колониални държави разбраха, че не са в състояние да наложат своите институции на други места принудително: географските и климатичните особености, коренното население и институции оказват влияние при възникването на нови форми, които се различават от техните.