Тези примери навеждат на мисълта, че икономическото развитие може да бъде двигател на прехода от патримониална или клиентелистка към съвременна държава. Но то само по себе си не гарантира нейното възникване. Гърция и Италия са доказателство, че клиентелизмът може да оцелее независимо от високите доходи на глава от населението. Новите социални групи като професионалистите от средната класа биха могли да подкрепят или да не подкрепят реформирането на държавата и да попаднат в мрежата на клиентелистката политика, особено когато икономическият растеж не се обуславя от пазарни механизми и когато една нереформирана държава поеме водеща роля в стимулирането на икономическото развитие.
Много са начините за изграждане на съвременна държава. От историческа гледна точка насилието играе важна роля за ускоряване на политическите иновации, но то не е задължително условие за осъществяването на реформи в нашето съвремие. Съвременните общества имат шанса да се поучат от натрупания опит и да използват други модели на държавно строителство и управление.
В двата тома обръщам по – голямо внимание на общите закономерности, а не на специфичните различия в хода на политическото развитие. Формите на политическа организация на различните общества се различават, тъй като те са се адаптирали към специфичните екологични ниши, които обитават. Но същевременно стигат до удивително сходни решения на проблемите на организацията независимо от различните обстоятелства.
Вече изтъкнах, че добре функциониращият политически ред се основава на баланса на трите политически институции – държавата, правото и отчетността. Либералните демокрации, които съчетават ефективно и силно държавно управление с институции, които го контролират въз основа на правото и демократичната отчетност, са по – справедливи и обслужват гражданите по – добре от тези, в които държавната власт е доминиращ фактор. Съгласен съм с твърдението на Аристотел в „Политика“, че човекът по природа е политическо животно и изпитва висше удовлетворение от участието си в колективния живот. Подобен довод може да се направи за вътрешно присъщата стойност на пазарно ориентираните икономически системи. Амартия Сен отбелязва, че те са не само по – ефективни; дори една планова икономика да нараства със същите темпове, гражданите „все пак имат достатъчно основания да предпочитат правото на свободен избор пред подчинението на предписания“. Политическото и икономическото участие са важен аспект на човешкия живот сам по себе си независимо от резултатите от това участие.
Върховенството на правото, което предоставя права на гражданите, също има вътрешноприсъща стойност, независима дали тези права допринасят за стимулиране на икономически растеж. Индивидуалните права – свободата на словото, на сдружаването, на критиката и на участието в политически живот – представляват признаване на достойнството на гражданите от страна на държавата. Авторитарната държава в най – добрия случай се отнася към своите граждани като към неграмотни или непораснали деца, които трябва да бъдат надзиравани за тяхно добро, а в най – лошия като към ресурси, които трябва да бъдат използвани, или боклук, от който трябва да се отърве. Върховенство на правото, което защитава индивидуалните права, всъщност признава, че гражданите са способни да направят независим морален избор. Именно затова възмутените граждани вдигат бунтове срещу тирани като Чин Шъхуан, обединителя на Древен Кирай, както срещу Мубарак и Кадафи по време на Арабската пролет в защита на своето достойнство.